Коваленко само кимна.
Жерав посочи лаптопа на бюрото зад руснака. Валентин се обърна и погледна екрана. В този момент в „Криптограм” се появи нов текст:
— Жерав и хората му са умножители на силите ни в тази операция. Ако можех да реализирам всичките си схеми от клавишите на компютъра, щях да го сторя. Но понякога се налагат други мерки. Използваме хора като вас. И хора като Жерав.
Коваленко отмести очи от компютъра, за да погледне Жерав, но китаеца го нямаше. Валентин бързо затвори вратата и я заключи.
Върна се при бюрото и написа:
— Убийци?
— Жерав и хората му имат своите задачи. Една от тях е да проверяват дали изпълнявате указанията.
Валентин се запита дали през цялото това време не е работил за китайското разузнаване.
Когато премисли, някои неща дойдоха на мястото си. Но други — не.
С все още разтреперани ръце написа:
— Едно е да работиш с мафията в Русия. Но е съвсем различно да контролираш групи убийци в Съединените щати. То няма нищо общо с промишления шпионаж.
Нехарактерно продължителната пауза от страна на Центъра го обезпокои. Валентин се запита дали не сгреши, че разкри подозренията си.
— Бизнесът си е бизнес.
— Глупости! — извика Коваленко, но не написа нищо.
След като не отговори, в програмата „Криптограм” се появи нов текст:
— Готов ли сте да научите следващата си задача?
— Да — написа в отговор Коваленко.
— Добре.
—
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ
„Който завоюва морето, е всемогъщ.” Това беше девизът на „Вираат” — индийския самолетоносач, спрял в пристанище Дананг точно седмица след деня, в който председателят Су Къцян заповяда всички чуждестранни военни кораби да излязат от Южнокитайско море.
Самолетоносачът „Вираат” започна живота си през 1959 г., като под името „Хермес” и след четири десетилетия под флага на Великобритания беше продаден на Индия през 80-те години на двадесети век. Никой не би казал, че той е последен писък на техниката, но неотдавна индийските ВМС удължиха ресурса му с няколко години и въпреки остарелите технологии той остана важен символ за страната си.
Със своите тридесет хиляди тона той не достигаше и една трета от размерите на „Роналд Рейгън” от клас „Нимиц”. На борда му се намираха 1750 моряци и пилоти, както и четиринадесет изтребителя „Хариер” и осем щурмови хеликоптера „Сий Кинг”.
На втория ден след пристигането на самолетоносача в Дананг един от хеликоптерите му, който патрулираше в предоставената на Индия зона за проучване за нефт, забеляза китайска подводница от клас „Сун”, която се намираше съвсем близо до един от индийските кораби за геоложки проучвания. След минути подводницата блъсна и повреди кораба, поради което се наложи тридесетте и петима членове на екипажа да се качат на спасителните лодки. Пилотите на хеликоптера се заеха да пренасят спасените до другите кораби наоколо, но не преди да се обадят на оборудвания за борба с подводници корвет „Каморта”, пристигнал в Южнокитайско море заедно с „Вираат”. Корветът пристигна бързо в района и улови в радара си китайската подводница.
„Каморта” изстреля една ракета с диаметър 213 мм от монтираната на палубата му съветска пускова установка РБУ–600 за борба с подводници. Ракетата излетя от подобната на подкова установка, прелетя пет километра във въздуха, след което се гмурна във водата. Потъна на дълбочина двеста и петдесет метра, но избухна по-рано, без да повреди подводницата, слязла на триста и двадесет метра под повърхността.
Втората ракета също не успя да открие целта си.
Китайската подводница се измъкна. Но китайците чакаха точно това.
Три часа след нападението над подводницата „Нинбо” разрушител с управляеми ракети на позиция между Хайнан и виетнамския бряг премина към бойни действия. Изстреля четири руски противокорабни ракети SS-N–22, с натовско обозначение „Сънбърн”.
Ракетите се стрелнаха над водата със скорост 2,2 пъти над звуковата и три пъти по-бързо от американската противокорабна ракета „Харпун”. Радарната и насочващата система в носа й я водеха към целта — най-големия кораб в района.
„Вираат”.
Докато бързите като светкавица тристакилограмови бронебойни глави се носеха към целта си, отбранителните ракети „земя-въздух” на борда на „Вираат” полетяха в отчаян опит да ги свалят. Като по чудо едната от тях улучи първата китайска ракета на четири километра в морето, но само след няколко мига другите три удариха големия кораб отдясно, като втората от тях попадна достатъчно високо, за да взриви и вдигне във въздуха трите хеликоптера „Сий Кинг” като огнени топки, а разхвърчалите се от тях парчета унищожиха два от изтребителите „Хариер”.