— Изтича информация.
— Не изглежда да си изненадан.
Джак се поколеба. Накрая каза:
— Имахме някои подозрения.
Фоли помисли над думите му и продължи:
— Имахме редица възможности да работим с хора в Китай — местни дисиденти, протестиращи групи, разочаровани служители на правителството и военни, а и с други личности с добри позиции в Китай. Китайското разузнаване разкри всяка една от тези възможности. Там арестуват, принуждават да бягат или убиват тези хора.
— Значи очите и ушите ви на място в Китай са ограничени.
— Де да беше така. Не, просто в Китай сега нямаме никакви агенти.
— Имате ли представа откъде е изтичането?
Мери Пат отвърна:
— От ЦРУ. Знаем това. Но не знаем дали не са проникнали по някакъв начин в нашия информационен трафик или дали имат човек отвътре. Може да е някой в станцията в Пекин или Шанхай, а дори и някой в отдел „Азия” в Ленгли.
След кратко мълчание тя добави:
— Или някой на по-висок пост.
Джак каза:
— В светлината на всичко, което се случва, бих се вторачил сериозно в кибервъзможностите им.
— Да, правим го. Но ако те черпят от нашата информация, го крият майсторски. Използват я много предпазливо, като се ограничават само до определени аспекти на контраразузнаването спрямо Китай. Очевидно по нашите системи пътува много информация, която може да е от полза на Китай, но не виждаме да я използват.
— Ние как можем да помогнем? — запита Джак.
— Излезе една нова възможност.
Райън вдигна вежда.
— Излязла е от вашето течащо ЦРУ?
Жената се усмихна.
— Не. В този момент не мога да вярвам на никоя организация в нашето разузнаване, нито пък на някой от Министерството на отбраната, предвид онова, което става в Пентагона. Тази информация мога да я доверя само на външни хора. Външни хора, които имат стимула да си мълчат.
Джак запита:
— За Колежа ли става дума?
— Точно така.
— Продължавай.
Мери Пат придърпа стола си още по-близо. Джак се наведе на сантиметри от лицето й.
— Преди няколко години, когато Ед беше шеф в ЦРУ и когато баща ти водеше последната схватка с китайците, аз имах един агент в Пекин, който се оказа изключително важен при решаването на конфликта. Но по онова време имахме и други опции. Опции, които не използвахме, защото бяха… как да кажа? Май подходяща дума е „неуместни”.
— Но сега нямате много възможности.
— Точно така. В Китай има организирана престъпност. Не говоря за триадите, които действат извън страната, а за тайни организации в комунистическата държава. Арестуването като член на такава банда в Китай ти печели претупано съдебно дело и куршум в тила и затова в тези групи участват само най-отчаяните или най-злите хора.
Джак не можеше да си представи организирана престъпна банда в полицейска държава, защото това означаваше, че самото правителство е банда организирани престъпници, а в Китай — банда с армия от милиони войници и милиарди единици военно оборудване.
Мери Пат продължи:
— Една от най-противните организации там се нарича „Червената ръка”. Те изкарват пари чрез отвличания, шантаж, грабежи и трафик на хора. Те са истински кучи синове, Джак.
— Така звучи.
— Когато ми стана ясно, че нашите агенти в Китай са компрометирани, говорих с Ед за „Червената ръка”, които мислехме да използваме като допълнителни информатори през онази война. Ед си спомни, че те имат представител в Ню Йорк, който живее в Чайнатаун. Нямахме информация за този човек в базата данни на ЦРУ, а и той нямаше връзка с американското разузнаване — просто човек, за когото научихме, но не потърсихме.
Джак знаеше, че Ед Фоли, бившият директор на ЦРУ, не е в града. Запита:
— Ти да не си изпратила Ед да го посети?
— Не, Джак. Ед се самоизпрати. Вчера замина за Ню Йорк и снощи е бил заедно с господин Лю, емисаря на „Червената ръка”. Лю се свързал със своите хора в Китай и те са съгласни да ни помогнат. Могат да ни свържат с една организация на дисиденти в града, които твърдят, че имат връзки с местната полиция и правителство. Тази група извършва въоръжени протестни действия в Пекин и все още не са ги прибрали само защото ЦРУ не ги е потърсило. Деветдесет и девет процента от дисидентските групи в Китай съществуват само в интернет. Но тези, ако може да се вярва на „Червената ръка”, са истински.
Джак вдигна вежди.
— Ако може да се вярва на „Червената ръка”? Не се обиждай, Мери Пат, но май точно тук е грешката ти.
Жената кимна.
— Предлагаме им доста пари, но ако само ни дадат онова, което обещават — активна група бунтовници с връзки. Не търсим континенталната армия на Джордж Вашингтон, но ни трябва нещо истинско. Не знаем с какво си имаме работа, докато някой не иде на място да провери. Трябва ни човек там, на място, който да иде да се срещне с хората, някъде, където не го виждаме нито ние, нито китайските комунисти, и да каже какви са те според него. Ако не са група обикновени глупаци с добри намерения, ще ги подкрепим, за да ни кажат какво става там. Не очакваме мащабни размирици, но трябва да сме готови да дадем подкрепа, ако възникне такава възможност.