И в двата случая с потопените съдове имаше смъртни случаи. Все още не се водеше открита война, или поне не в този момент, но човешките и материалните жертви нарастваха всекидневно.
Траш и Чийз получиха заповед да летят на юг тази сутрин, заради прогнозите за буря и макар китайците да не изпращаха толкова много самолети в лошо време, двамата американци не смятаха, че патрулът ще е лесен.
През вчерашния ден Чийз успя да свали втори самолет. Докато изтребителят на Траш го пазеше, Чийз изстреля радарно насочвана ракета AIM–120 AMRAAM, която свали един китайски изтребител J–5, докато нападаше няколко тайвански F–16 на тридесет мили северно от Тайпе.
Това значеше, че двамата морски пехотинци имат общо четири свалени самолета, а заради двата „Супер 10”, които свали с оръдието си, Траш вече се превръщаше в легенда. Пилотите се дразнеха, че съвсем малко хора, дори и във Военноморските сили, знаят, че ескадрилата е тук, в Тайван, и че се бие срещу китайците, но най-много се ядосваше Чийз, защото нямаше да може да изрисува на своя самолет в базата в Япония колко чужди е свалил.
И все пак страхът, стресът, опасностите и изтощението не значеха нищо за двамата млади американци, които не искаха за нищо на света да се разменят с някой друг тука. В кръвта им беше да летят, да се бият и да защитават невинните.
Самолетите им излетяха от военновъздушната база „Хуалиен” и се понесоха на юг към протока и бурята.
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Гавин Биъри седеше на бюрото си и разтъркваше очи. Изглеждаше като пребит и се чувстваше точно така, а усещането за загуба и безнадеждност си личеше по отпуснатите му рамене и увесената глава.
До него стояха двама от най-добрите му инженери, които протегнаха ръце. Единият го потупа по рамото, а другият го прегърна неловко. Мъжете излязоха мълчаливо.
„Как? Как е възможно това?”
Въздъхна продължително и шумно и взе телефона си. Натисна един бутон и затвори очи в очакване на отговора.
— Гренджър.
— Сам. Биъри се обажда. Имаш ли секунда?
— Звучиш сякаш някой е умрял.
— Може ли да се срещнем с теб, с Гери и с операторите от Колежа?
— Качвай се. Ще ги събера.
Гавин прекъсна разговора, стана бавно и излезе, като угаси осветлението.
Биъри се обърна към групата със сериозен тон:
— Тази сутрин един от моите инженери дойде при мен, за да ми каже, че след случайна проверка на сигурността е установил изходящ трафик от нашата мрежа. Започнал е веднага след връщането ми от Хонконг и не следва строго определена схема, въпреки че всеки случай с увеличен трафик е продължавал точно две минути и двадесет секунди.
Тази вест беше посрещната от мълчаливи погледи.
Биъри продължи:
— Нашата мрежа е обект на десетки хиляди компютърни атаки всеки ден. По-голямата, истински голямата част от тях са нищо — глупави схеми за измама, с каквито е пълен интернет. Деветдесет и осем процента от електронната поща по света е ненужна информация, като повечето съобщения от тях са хакерски опити. Всяка мрежа по света попада под ударите им непрекъснато и за защита от тях са достатъчни умерено компетентни действия. Но нашата мрежа е избрана за много сериозни и умни кибератаки. Това трае вече доста време и само с най-жестоки, драконови мерки успявахме да държим лошите от другата страна на оградата.
Отново въздъхна и издаде съскане като от балон.
— След като се върнах от Хонконг, атаките на ниско ниво продължиха, но тези на високо ниво спряха. За съжаление сигналът за изходящ трансфер означава, че в мрежата ни има нещо. Нещо изпраща нашите данни, нашите сигурни данни.
Гренджър запита:
— Това какво ни казва?
— Проникнали са. Компрометирани сме. Хакнаха ни. Мрежата има вирус. Рових се на няколко места и със съжаление трябва да кажа, че открих в нашата мрежа пръстовите отпечатъци на ФастБайт двадесет и две.
Хендли запита:
— Как са го направили?
Биъри вдигна очи нагоре в празното пространство.
— Има четири вектора на заплахата. Четири начина за компрометирането на една мрежа.
— Кои са те?
— От разстояние, като нападение над мрежата ни от интернет, но това не се е случило тук. Имам преградна стена, което означава, че сме без пряка линия към интернет и никой не може да премине в мрежата ни.
— Добре. Кои са другите? — продължи Гренджър.
— Близка заплаха. Като когато някой проникне в безжична мрежа от близко разстояние. И тук сме непробиваеми.