— Добре — каза той и затвори. Вече караше из улиците на Джорджтаун и най-добрият път до Балтимор беше право напред, поради което той продължи да следи таксито с Мелани.
Не го виждаше в този момент, защото от една странична уличка излезе микробус на фирма за химическо чистене и застана зад него.
Докато караше, Джак реши да се обади на Мелани и да поговори с нея. Ако ще заминава за Хонконг, няма да разбере какво става поне още няколко дни, а това го тревожеше много силно. Но се тревожеше също, че ако говори с нея, тя може да се досети, че той ще заминава, а това можеше да изложи мисията на опасност.
Защото Центъра щеше да научи.
Докато преминаваха към шосе „Рок Крийк”, Джак се примири с факта, че няма да получи отговори, но в този момент забеляза, че таксито завива по подхода за шосето. Джак осъзна, че и тя ще отива на север, което му се стори странно, защото не можеше да си представи по каква причина тя излиза от окръг Вашингтон през Джорджтаун.
Натисна газта, за да стигне бързо и да вземе завоя по подхода, но видя пред себе си как микробусът на фирмата за химическо чистене засича таксито на Мелани, сякаш в опит да го изпревари по стръмния и тесен колкото за една кола подход.
— Идиот — каза той, като наблюдаваше от около седемдесет метра назад.
В момента, когато микробусът се изравни с таксито, страничната му врата се отвори. Това изглеждаше толкова странно, че отначало Райън не разбра какво става и не забеляза някаква опасност.
Докато не видя цевта на автомат, която се подаде от тъмната вътрешност на микробуса.
Пред погледа му автоматът избълва пламък и дим в продължителен залп, а предният прозорец от страната на пътника в таксито избухна в облак стъклен прах.
Джак изкрещя в колата си, докато таксито с Мелани зави рязко наляво, изскочи от подхода от вътрешната страна на завоя, изтърколи се по наклона и спря на покрива си.
Микробусът спря и от задната му врата изскочиха двама въоръжени мъже.
Джак носеше своя пистолет „Глок” 23, но се намираше твърде назад и не можеше да спре колата си тук и да се заеме с двамата. Вместо това по-скоро импулсивно, отколкото по друга причина, изкара колата си от подхода с висока скорост, изхвърча във въздуха, удари тревистия склон и се хлъзна странично, като загуби управление и се свлече надолу към преобърнатото такси.
Въздушната възглавница на колата се задейства и го фрасна в лицето, а ръцете му изпуснаха волана, когато беемвето се удари в земята и отскочи обратно във въздуха. Удари странично едно дръвче, хлъзна се през тревата и калта и се блъсна силно в долната част на хълма, където колата спря. Предното стъкло се спука, но все пак през него Райън видя, че се намира с лице към двамата стрелци, на петнадесет метра пред него и все още тичащи към таксито.
Джак се замая и не виждаше добре от праха и напукания прозорец, но и стрелците се забавиха, за да го видят. Очевидно не разпознаха колата му като заплаха и смятаха, че поради бъркотията на подхода над тях и друг шофьор е излетял от пътя.
Райън се бореше да проясни мисълта си. Докато двамата насочиха отново вниманието си към катастрофиралото такси и коленичиха, за да погледнат в него с готови за стрелба автомати, Джак извади своя пистолет, вдигна го с разтреперани ръце и стреля през строшеното предно стъкло.
Отново и отново забиваше куршуми в двамата мъже пред себе си. Единият падна по гръб на тревата, а автоматът се изтърколи от тялото му.
Другият отвърна на стрелбата и стъклото отдясно на Райън се пръсна навътре и обсипа лицето на Джак с парченца. А и гилзите от собствения му пистолет отскачаха из вътрешността на колата, като пареха лицето и ръцете му, преди да отхвръкнат назад или към седалката до него и към пода.
Райън изпразни пълнителя в двамата, като изстреля общо тринадесет патрона. Когато оръжието му се заключи в отворено положение, той презареди бързо, като извади резервен пълнител от колана на кръста си и го вкара с удар в дръжката на пистолета. Когато вече можеше да стреля и се прицели, видя, че оцелелият стрелец се отдалечава към микробуса, като падна два пъти, очевидно ранен.
След това гумите на микробуса изпищяха и той се включи в скоростния трафик на шосе „Рок Крийк”. Удари странично един джип, който се заби в централния разделител на пътя. След това микробусът изчезна в северна посока.
Джак излезе от колата си, олюля се от замайването, а след това изтича при таксито. Коленичи.
— Мелани!
Видя шофьора — млад мъж от Близкия изток, който все още висеше в колана на седалката и изглеждаше мъртъв. Част от челото му липсваше, а кръвта му се изцеждаше по покрива под него.