Биъри се чувстваше сякаш е предал всички, като е допуснал вируса в системата. Тревожеше се за Динг, Сам и Доминик в Пекин и за Райън в Хонконг, затова се стараеше да възстанови системата максимално бързо.
Изглежда, нямаше да се върне към нормалния живот поне още седмица.
Телефонът на бюрото му звънна.
— Хей, Гавин, Гренджър се обажда. Двамата с Гери сме горе, в кабинета, и чакаме да ни се обади Чавес. И решихме, че сигурно си там, долу.
— Да. Имам много работа.
— Ясно. Слушай, Джон Кларк ще дойде тук след няколко минути. Ще иде да помага на Чавес и другите по една нова операция в Пекин.
— Добре. Хубаво е, че се връща при нас, дори и да е временно.
— Можеш ли да се качиш тук, когато той дойде, и да му разкажеш набързо какво се случи в Хонконг. Това ще му помогне да се върне в нещата.
— С удоволствие. Ще бъда тук цяла нощ и цял ден утре. Мога да отделя малко време.
— Гавин, гледай да не прегориш. Нямаш никаква вина за вируса. Не искам да се самоубиваш заради това.
Гавин изсумтя.
— Трябваше да го хвана, Сам. Това е.
Гренджър отговори:
— Виж. Мога само да ти кажа, че те подкрепяме. Двамата с Гери смятаме, че се справяш адски добре.
— Благодаря ти, Сам.
— Гледай тази нощ да се наспиш. Няма да си полезен, ако не можеш да функционираш.
— Добре. Ще поспя на дивана, след като поговоря с Кларк.
— Става. Ще ти се обадя, когато дойде.
Гавин остави слушалката, посегна за кафето си и в този момент токът в сградата спря.
Седнал в тъмнината, той погледна към коридора.
— По дяволите! — викна мъжът. Изглежда, осветлението в цялата сграда не работеше.
— Мамка му!
Във фоайето на „Хендли Асошиейтс” шефът на нощната охрана Уейн Рийс погледна през стъклената врата към паркинга и видя микробуса на газоснабдителната и електроснабдителната компания в Балтимор да спира пред нея.
Рийс посегна към пистолета на хълбока си и откопча кожения ремък на кобура. Нещо не изглеждаше както трябва.
Един човек се приближи до предната врата и вдигна идентификационната си карта. Рийс доближи вратата, светна с фенерчето си към картата и реши, че тя изглежда наред. Завъртя резето и отвори леко вратата.
— Тая вечер май сте съвсем навреме, момчета. Токът спря от три…
Рийс забеляза черния пистолет, който мъжът измъкна от колана си за инструменти, и разбра, че е допуснал сериозна грешка. С всичка сила затръшна стъклената врата, но един куршум от заглушителя на пистолета „Five-seveN” мина през тесния отвор, улучи го в слънчевия сплит и го събори по гръб на пода.
Докато лежеше на пода, Рийс опита да вдигне глава, за да види убиеца си. Азиатецът отвори вратата и доближи падналия мъж. От задната врата на микробуса излязоха още няколко мъже.
Стрелецът застана над Рийс, вдигна пистолета към челото на ранения мъж и светът на Уейн Рийс се изпълни с черно.
Жерав влезе в сградата в мига, когато Пъдпъдък простреля човека от охраната втори път. Жерав и петима от неговите хора метнаха на рамо автоматите си „Щайер ТМП” и тръгнаха по стълбите, като оставиха Яребица на приземния етаж, за да наблюдава паркинга. Един човек на входа не можеше да изпълнява оптимално добре задачата си, но Яребица носеше слушалка с микрофон, чрез която поддържаше непрекъсната връзка с останалите оператори, и щеше да изпълнява ролята по-скоро на препъваща тел, ако долу възникнат някакви заплахи.
Жерав знаеше, че тази вечер ще е трудна за малката му група. Тази сутрин загуби Гъсок при опита за убийството на Мелани Крафт на шосето „Рок Крийк”. Освен това Яребица беше прострелян в лявото бедро. С такава рана не трябваше да участва, но Жерав му заповяда да дойде тук най-вече защото сградата на „Хендли Асошиейтс” се оказа доста голяма и Жерав се нуждаеше от всички хора.
Сградата имаше девет етажа, които не можеха да прочистят и претърсят с толкова малко хора, но Жерав знаеше от подслушаните разговори от телефона на Райън и от проучването от Центъра в мрежата на фирмата, преди да я изключат през вчерашния ден, че вторият етаж е за информационните технологии, третият е на аналитиците, а деветият — на изпълнителните служители.
При изхода към втория етаж трима мъже се отделиха от шестчленния тактически екип. Щяха да претърсят този етаж, а след това да се качат на третия, докато Жерав и останалите трябваше да идат направо на последния етаж.
Пъдпъдък, Бекас и Брегобегач тръгнаха по тъмния коридор на втория етаж с готови за стрелба автоматични пистолети със заглушители.
Служител от охраната с фенерче в ръка излезе от една стая, като заключи вратата зад себе си, след което се обърна към стълбището. Брегобегач го простреля четири пъти, като го уби мигновено.