— Ni shuo shen me? — Какво каза?
Във фоайето Яребица коленичи зад бюрото на рецепцията и повтори тихо:
— Казах, че един възрастен мъж и момиче идват към предната страна на сградата.
Жерав отговори:
— Не ги пускай да влязат.
— Той има ключ. Виждам го в ръката му.
— Добре. Като влязат, ги арестувай. Дръж ги там, докато тук вземем каквото ни трябва, защото може да имат парола.
— Разбрано.
— Искаш ли да изпратя някой при теб?
Яребица изстена от нова пареща болка в ранения си крак, но бързо отговори:
— Не, разбира се. Това са старец и момиче.
Джон Кларк и Мелани Крафт влязоха във фоайето на „Хендли Асошиейтс” и веднага Яребица се изправи иззад бюрото на рецепцията и насочи пистолета си към тях. Накара ги да сложат ръце на тила си и да се обърнат към стената, а после изкуцука до тях и ги пребърка с една ръка, докато сочеше с пистолета към главите им.
Намери пистолет „ЗИГ Зауер” у възрастния мъж, което го изненада. Измъкна го от кобура под мишницата му и го затъкна на кръста си. Не намери оръжие в жената, но й взе чантичката. След това накара двамата да застанат срещу стената при асансьора и да продължат да държат ръцете на тила си.
Мелани Крафт се бореше с пристъпите на паника, преплела пръсти над кестенявата си коса. Погледна към Кларк, който стоеше също като нея, но местеше бясно очи натам-насам.
— Какво да правим? — прошепна тя.
Кларк я изгледа. Преди да отговори, китаецът заповяда:
— Без приказки!
Мелани се облегна на стената, защото краката й трепереха.
Въоръженият мъж делеше вниманието си между тях и предната част на сградата.
Мелани, която го наблюдаваше, не забеляза проява на чувства или някаква емоция. Каза нещо в слушалката си веднъж, но иначе изглеждаше и действаше почти като робот.
Само дето куцаше. Очевидно имаше проблем с единния си крак.
Сега ужасените очи на Мелани се насочиха бързо към Джон с надеждата, че той има някакъв план. Но вместо това той й се видя различен, променен през последните няколко секунди, със зачервено лице и очи, които сякаш се издуваха в гнездата си.
— Джон?
— Без приказки! — каза отново мъжът, но Мелани не му обръщаше внимание. Сега цялото й внимание беше насочено към Джон Кларк, защото очевидно ставаше нещо нередно.
Отпусна ръце от главата си, сви лице в болезнена гримаса и стисна гърдите си с длани.
— Ръка на главата! Ръка на главата!
Кларк бавно се спусна на колене. Сега лицето му стана червено като цвекло и Мелани видя издути пурпурни вени по челото му.
— О, господи! — каза тя. — Джон, какво има?
Възрастният мъж направи крачка назад и опря ръка на стената.
— Не мърдай! — каза Яребица и вдигна своя пистолет към мъжа, като самият той се опря на стената. Яребица забеляза зачервеното лице на мъжа и разтревожения поглед на момичето.
Командосът от „Божествена сабя” насочи цевта на оръжието си към момичето.
— Не мърдай! — повтори той, най-вече защото не знаеше много английски. Но тъмнокосото момиче коленичи на пода до мъжа и го прегърна с ръце.
— Джон? Джон! Какво има?
Старият гвейло сложи ръка на гърдите си.
— Получава сърдечен удар! — каза момичето.
Яребица се обади по радиото на китайски:
— Жерав, Яребица е. Мисля, че старецът получи удар.
— Остави го да умре. Аз ще пратя някого да вземе момичето и да го доведе тук. Жерав, край.
Белият мъж лежеше настрани върху плочестия под, като се тресеше и гърчеше, изпънал право напред лявата си ръка и притиснал силно дясната върху сърцето си.
Яребица насочи пистолета към момичето.
— Ти мърдай! Ставай! Върни се!
Той коленичи бавно, защото заради болката в крака трябваше да внимава, и я хвана за косата със свободната си ръка. Дръпна я нагоре и настрани от умиращия стар гвейло. Дръпна я рязко, бутна я към стената при асансьорите и понечи да се обърне към мъжа. Но в този момент почувства удар по глезените си, стъпалата му отскочиха и той се метна назад. Падна силно по гръб на пода до мъжа, който вече май не умираше.
Очите на американеца го наблюдаваха злобно и внимателно. Старецът го беше изритал по краката, за да го събори, и сега хвана изненадващо силно найлоновия ремък на автомата, дръпна го рязко и Яребица се озова затиснат по гръб на студения под. Пръстът му се изхлузи от спусъка, когато опита с ръка да омекоти удара при падането, и сега се бореше да освободи ремъка от гърлото си и да надвие американеца, за да хване автомата си.
Но старецът се бореше също толкова силно. Оказа се жив и здрав и удивително силен. Ремъкът стискаше силно врата на Яребица, защото мъжът го беше увил около китката си и при всеки опит на китаеца да се изправи и да хване пистолета си мъжът дърпаше настрани ремъка и го събаряше рязко на пода.