Гери каза:
— Ако ти трябва някой, който говори мандарин, мисля, че знам откъде да го набавим бързо.
Джак Райън-младши седеше до шофьора в колата „Акура Компакт” на Адам Яо. Двамата бяха излезли от Хонконг и сега караха край Новите територии и към границата с Китай.
Няколко минути след като тръгнаха, телефонът на Джак изчурулика. Райън, леко опиянен от часовата разлика и недоспиването след седемнадесетчасовия полет, отговори на четвъртото позвъняване.
— Райън.
— Джак, обажда се Джон Кларк.
— Здрасти, Джон.
— Слушай внимателно, хлапе, защото бързам.
През следващите тридесет секунди Кларк разказа на Райън за случилото се в „Хендли”. Преди Джак да успее да отговори, той обясни и че някой се обажда на водача на убийците и че иска да даде телефона на Яо, който да позвъни обратно на този телефон и да види дали не може да убеди онзи отсреща, че е някой от убийците.
Райън бързо обясни ситуацията на Яо и сложи слушалката в ухото му, докато китаецът караше.
— Готов ли си? — запита Джон.
Адам знаеше кой е Джон Кларк, но нямаше време за официално представяне. Затова отговори:
— Не знаеш ли кой е от другия край?
— Не. Действай според случая.
— Добре.
Нелегалният агент живееше по този начин — според случая.
— Набери номера.
След няколко позвънявания човекът от другия край отговори. Адам Яо не знаеше какво ще чуе, но не очакваше да е човек, който говори английски с руски акцент.
— Защо не отговори, когато се обадих?
Адам имаше готовност да отговори на мандарин. Превключи на английски, но с престорен силен акцент.
— Зает съм.
— Чисто ли е?
— Ние сме в „Хендли”.
Настъпи лека пауза.
— Разбира се, че сте в „Хендли”. Противникът преодолян ли е?
Адам разбра. Онзи знаеше какво трябва да се случи.
— Да. Няма проблеми.
— Добре. Преди да изтриеш данните, ми казаха да кача всички криптирани файлове от компютъра на Гавин Биъри и да ги пратя на Центъра.
Яо не излезе от ролята си.
— Разбрано.
След нова кратка пауза се чу:
— Аз съм отпред. Ще вляза през предната врата. Предупреди хората си.
„Мамка му” — помисли си Адам и каза:
— Да.
Бързо прекъсна връзката и се обърна към Райън.
— Очевидно там, на паркинга, има някакъв руснак. Ще влезе през предната врата.
Кларк ги слушаше по своя телефон. Преди Джак да успее да предаде съобщението, Джон отвърна:
— Ясно. Ще се погрижим. Край.
Минута по-късно Кларк все още стоеше на втория етаж пред двамата пленници, когато Тони Уилс дойде от стълбището, опрял пистолета си в главата на един брадат бял мъж с костюм и вратовръзка. Ръцете на мъжа бяха завързани зад гърба му, а шлиферът му висеше надолу до лактите.
Джон се увери, че Биъри е насочил пистолета към пода пред двамата китайски пленници и пръстът му е опрян на скобата около спусъка, и тръгна по коридора, за да види кой е новият и какво общо има с всичко това.
Стигна на пет-шест метра от брадатия мъж, чиито очи се разшириха от шок.
— Ти?
Кларк спря и се загледа в мъжа.
След няколко секунди разпозна Валентин Коваленко.
— Ти?
Руснакът опита да се отдръпне от Кларк, но така само натисна по-силно главата си в пистолета на Уилс.
Кларк имаше чувството, че Валентин ще припадне. Нареди на Тони да го закара в близката зала за срещи и след това да иде при Биъри, за да охранява пленниците.
Когато Кларк остана сам с Коваленко в залата, го събори грубо на един стол и седна пред него. Огледа го. От миналия месец януари не минаваше и ден, в който Кларк да не мечтае да скърши врата на малкия тъпак пред себе си. Този човек, който беше го отвлякъл, изтезавал и откраднал от него последните му няколко хубави години, като повреди сериозно ръката му.
Но сега Джон имаше други, по-належащи задачи.
Каза:
— Няма да се преструвам, че знам какво правиш тук, мамицата ти. Би трябвало да си мъртъв или да ядеш сняг в някой сибирски затвор.
Цели четиридесет години Джон беше всявал страх в сърцата на враговете си, но не мислеше, че е виждал някой по-ужасен досега. Очевидно Коваленко нямаше представа, че Джон Кларк е свързан с тази операция.
След като Валентин не отговори, Джон му каза:
— Преди малко загубих добри приятели и възнамерявам да разбера защо. Ти знаеш отговорите.
— Аз… не знаех…
— Не ми пука какво не си знаел. Интересува ме какво знаеш. Няма да те заплашвам с изтезания. И двамата знаем, че няма причина да те заплашвам. Може да натроша всяка костица в тялото ти или пък да не го направя, независимо колко ще ми помагаш сега. Дължа ти много мизерия.