След няколко секунди се озова пред градината на двуетажен дом и затича напред, облечен в черно в черното утро, надясно от къщата, за да премине през дървена врата, която отделяше предния двор от задния. Изтича край надземен плувен басейн, затворен за зимата, след което се промуши между малка оранжерия и барака до задната стена в източния край на частния дом. След секунди Валентин Коваленко прескочи тази стена и коленичи в мократа трева, където намери онова, което според „Гугъл мапс” трябваше да се намира точно там.
Отмина стената, външните лампи и кабините на охраната на научно-технологичния парк ВЗЛУ.
Новият шеф на Коваленко, англоговорещият Център, който общуваше по осигурена срещу подслушване система, не му беше казал каква е целта на днешното упражнение, а само адреса и заповедта да изпълни мисията. Но руснакът проведе свое проучване и установи, че ВЗЛУ е институт за космически изследвания и изпитания и че в него се занимаваха с аеродинамика, двигатели за самолети и носещи и опашни винтове за хеликоптери.
Институтът имаше множество сгради и различни обекти за изпитания.
Каквото и да искаше работодателят на Валентин оттук, руснакът нямаше да му го даде. От него се искаше само да проникне през охраната и да остави разни неща след себе си.
Скрит от тъмнината и дъжда, той коленичи на първия малък паркинг и извади торбичката от якето си. От нея извади матовосива флашка и просто я сложи на асфалта, което му се стори глупаво. На флашката пишеше „Резултати от изпитания”, но руснакът я остави надолу с надписа.
Коваленко не се заблуждаваше. Нямаше никакви съмнения, че флашката не съдържа резултати от изпитания, или поне не истински такива. В нея би трябвало да има вирус и ако работодателя му го биваше, то вирусът щеше да е скрит и нагласен да се задейства в мига, в който вкарат флашката в някой от компютрите в мрежата. Коваленко разбираше, че планът е някой да намери флашката и да я вкара в компютъра, за да види какво има в нея. Но веднага някакъв вирус щеше да зарази компютъра, а след това и цялата мрежа.
Валентин имаше заповед да постави само по една флашка пред всяка от сградите на института, за да се повиши шансът за успех. Вероятно един-двама от половината дузина техничари, които влязат в сградите, след като са намерили мистериозна флашка на паркинга, щяха да се досетят, че има нещо. Възможно беше дори повечето хора, които намерят флашката, да заподозрат нещо, но пък Коваленко знаеше от собствените си проучвания на института, че различните отдели са свързани в мрежа, което означаваше, че едно успешно заразяване на някой компютър в института ще навреди на всички.
Точно както електронната поща — самият Валентин Коваленко сега изпълняваше ролята на преносител.
Руснакът разбираше, че планът не е лош, но не знаеше подробностите за мисията, от които да разбере дали тя щеше да успее. Запита се какво ли би станало, след като специалистите от отдела за информационни технологии на института установят, че в имота са се появили две дузини еднакви на вид флашки. Това щеше да ги предупреди за хакерската атака и вероятно те щяха да затворят мрежата, за да потърсят вируса. Валентин не знаеше много за компютърния шпионаж, но не му се вярваше, че вирусът няма да бъде открит и изчистен, преди системата да бъде сериозно компрометирана.
Но пък Центъра не смяташе, че е необходимо да го включи в планирането на операцията. Руснакът се чувстваше леко обиден от това. Коваленко смяташе, че работи за организация за промишлен шпионаж, а неговият работодател и хората му не може да не знаят, че Коваленко е бивш разузнавач, работил на високо ниво в един от най-големите шпионски концерни в света — СВР.
Докато пълзеше на ръце и крака между два малки пикапа, паркирани близо до малкото затревено летище, за да остави друга флашка на мокрия бетон, се питаше за какви се мислят онези шибани промишлени шпиони, че да го ползват като момче за всичко.
Но трябваше да признае, че това беше по-добро от затвора, с по-малки рискове и с добра заплата.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
Втората среща между президента и генерален секретар Уей Джънлин и председателя Су Къцян се състоя в Джуннанхай — правителствения комплекс в центъра на Пекин. Кабинетите на двамата се намираха тук, както и жилището на Уей, и затова си уговориха среща в кабинета до спалнята на Уей.
Присъстваха секретарят на Уей и заместникът на Су, както миналата седмица в курорта Бейдайхе на морския бряг. Но тази вечер щеше да е различна, защото председателят Су правеше презентация.