— Това звучи прекалено добре, за да е истина.
Су кимна бавно.
— Ще има и спънки, провали от тактически характер. Никой боен план не минава без проблеми. Но ще успеем в стратегическо отношение. Залагам репутацията си.
Уей се изправи в стола си.
— Като предводител на нашата армия, другарю, ще се наложи да го сторите.
Су се усмихна.
— Разбирам. Но инфраструктурата е на място и трябва да използваме предимството си, докато го имаме. Нуждата за това е голяма. Възможностите ни са големи.
Уей остана неприятно изненадан, че Су определено иска пълномощия да започне конфликта още сега. Поколеба се за момент.
— Същото казаха и нашите предшественици. Малко преди войната с Русия.
Председателят кимна мрачно.
— Знам. И не мога да оборя тази забележка, но ще ви напомня, че между онези времена и сега има една голяма разлика.
— И каква е тя?
— Преди седем години нашите предшественици подцениха Джак Райън.
Уей се облегна на стола си, загледан няколко секунди в тавана, преди да се засмее весело.
— Определено няма да допуснем точно тази грешка.
— Не. Няма да я допуснем. И ако сте съгласен да започна действия, искам да помоля да помислите и за още нещо. От години говоря, че трябва да действаме в Южнокитайско море, за да защитим насъщните си интереси. Известен съм, освен всичко, което съм казвал или вършил, като човека, който иска да върне тази територия на Китай. Ако започнем действия, без вие да кажете нещо, се опасявам, че някои хора на Запад ще решат, че действам без вашето разрешение.
Су се приведе напред и каза с приятелски, дружелюбен тон:
— Не искам да останете встрани. Смятам, че трябва да говорите със силни думи. Да покажете на света, че вие командвате.
Уей каза:
— Съгласен съм. Ще говоря за нашите насъщни интереси в Южнокитайско море.
Су остана доволен от тези думи. Усмихна се.
— Значи, нека сме наясно. Вие позволявате да започна военни действия?
— Да. Правете каквото смятате, че е най-добре. Имате благословията ми да започнете първоначалната подготовка. Но ви предупреждавам отсега, председателю, че ако този ваш замисъл бъде разкрит и ако това застраши нашето начинание, ще поискам незабавно да прекратите операцията си.
Су очакваше подобно мекушаво нареждане.
— Благодаря. Действията, които ще започнем сега, ще отслабят ударите на врага при евентуални бойни действия по-късно. Бъдете спокоен и знайте, че решението ви тази вечер помогна значително на нашето начинание.
Уей Джънлин кимна.
Су си тръгна от срещата напълно убеден, че Уей Джънлин няма представа какво е позволил.
Председателят Су се върна в кабинета си двадесет минути по-късно. Поискал беше от Ся, своя адютант с две генералски звезди, да подготви един телефонен разговор и когато адютантът се показа на вратата и обяви, че връзката е готова, едрият председател кимна и му махна с пръсти да го остави сам.
Когато вратата се затвори, Су вдигна слушалката и я сложи до ухото си.
— Добър вечер, докторе.
— Добър вечер, другарю председател.
— Имам важни новини. С това обаждане започвате изпълнение на операция „Земна сянка”.
— Много добре.
— Кога ще започнете?
— Агентите са на място, както поискахте, затова ще действаме незабавно. След това до седмица, най-много две, ще минем към киберкинетични действия. После нещата ще се развият много бързо.
— Разбирам. А как са приготовленията за операция „Слънчев огън”?
Отговорът дойде без забавяне:
— Приготовленията ще завършат в момента, в който получим необходимия хардуер от Шънджън и го включим в интернет. Ще бъдем готови до десет дни. Очаквам заповедите ви.
— А аз очаквам моите.
— Другарю председател?
— Да, докторе?
Считам за свой дълг да ви напомня отново, че след започване на „Земна сянка” е извън възможностите ми да спра основните аспекти на операцията.
Председателят Су Къцян се усмихна.
— Докторе… аз разчитам на нашата невъзможност да променим курса на нещата след началото на операция „Земна сянка”. Цивилното ръководство позволи да съборим първата плочка от доминото в редицата, сякаш можем просто така да спрем инерцията, преди да паднат втората и третата плочка. Волята на нашия президент е силна в този момент, преди да започнат трудностите. Ако се разколебае под натиск, ще изтъкна, че пътят е само напред.
— Да, другарю председател.
— Получихте заповеди, докторе. Не очаквайте да ви се обаждам отново, преди да ви позвъня с позволението да започнете „Слънчев огън”.