— Ще продължавам да докладвам по съответните канали.
— Желая ви щастие — отговори Су.
— Шъ-шъ. Благодаря.
Слушалката в ръката на председателя замлъкна и той я погледна усмихнат, преди да я върне на мястото й върху телефона.
Центъра не беше от приказливите.
ПЕТНАДЕСЕТ
Силиконовата долина е дом на „Интел”, „Епъл”, „Гугъл”, „Оракъл” и дузини други големи технологични компании. В тяхна подкрепа през последните двадесет години в района са създадени стотици, ако не хиляди по-малки фирми.
Менло парк, Калифорния, е в Силиконовата долина, на север от Пало Алто, и сградите и бизнес парковете там предлагат място на стотици високотехнологични компании.
В средно голям комплекс на улица „Рейвънсуд”, северно от изследователската фирма SRI, на една врата има табелка с надпис „Консултанти по адаптивна сигурност на данните”. Под нея пише, че работното време на компанията е същото, както на останалите фирми в бизнес парка. Но служителят от нощната охрана, който мина оттук на количката за голф в четири сутринта, не се изненада от това, че на паркинга имаше няколко коли още преди шест часа, когато започна смяната му.
Шефовете на фирма ADSC Ланс Боулдър и Кен Фармър работеха до късно. Позицията им го налагаше.
Ланс и Кен израснаха врата до врата в Сан Франциско и може да се каже, че живееха с компютрите си в ранните дни на интернет. Когато станаха на дванадесет години, момчетата вече сглобяваха компютри и пишеха програми, а на петнадесет години двамата приятели се превърнаха в завършени хакери.
Хакерската субкултура сред интелигентните тийнейджъри привличаше силно Кей и Ланс и двамата се заеха да разбиват компютърните мрежи в училищата, в местните университети и в други цели по света. Не нанасяха никакви щети, не се занимаваха с измами с кредитни карти или с кражба на идентичност, нито пък продаваха крадени данни на други — правеха всичко това заради вълнението и предизвикателството.
С изключение на няколко надписа на сайта на своето училище, двамата не вършеха нищо лошо.
Но местната полиция не виждаше нещата така. Арестуваха двете момчета заради надписите, които учителят им по компютри успя да проследи до тях, и Ланс и Кен си признаха веднага.
След няколко седмици общественополезен труд двамата решиха да се променят, преди да станат зрели хора, когато подобни конфликти със закона щяха да останат в досиетата им и можеха сериозно да попречат на бъдещите им планове.
Вместо това двамата насочиха талантите си и енергията си в правилната посока и успяха да влязат в Калифорнийския технологичен университет, където завършиха компютърни науки, а после започнаха работа в различни софтуерни фирми в Силиконовата долина.
Двамата се превърнаха в примерни граждани, но в сърцата си останаха хакери и по тази причина напуснаха света на корпорациите и още ненавършили тридесет години, създадоха своя фирма, специализираща в проверките за пробиване през защити, или както казват в света на компютърните мрежи, етично хакерство.
Предлагаха услугите си на компютърните отдели на банки, вериги магазини, производители и други, а после опитваха да проникнат в мрежите на клиентите си и да разбият интернет страниците им.
И не след дълго хакваха стопроцентно системите на клиентите си.
Създадоха си репутация на едни от най-добрите хакери с „бели шапки” в Силиконовата долина и големите антивирусни компании „Макафи” и „Симантек” опитваха няколко пъти да ги откупят, но двамата младежи искаха да развият собствена мощна компания.
Бизнесът им растеше заедно с репутацията и скоро започнаха Да работят с държавни договори, като опитваха да проникват в така наречените непробиваеми системи на свръхсекретни правителствени фирми и търсеха пролуки, които хакерите с „черни шапки”, или зловредните хакери, все още не са открили. Ланс и Кен, заедно с дузините си служители, се справяха отлично с тази задача и сега, след като имаше нови правителствени клиенти, фирмата започваше ново разширение.
Двамата собственици изминаха дълъг път за пет години, но все още работеха по двадесет часа на ден, ако се налагаше.
Точно като тази вечер.
Те и трима други служители работеха извънредно, защото откриха нова пролука в един сървър компонент на „Уиндоус”, който можеше да се използва срещу всяка осигурена компютърна мрежа на правителството. Забелязаха я при тестове в правителствена служба в близкия град Сънивейл, Калифорния.
Ланс и Кен намериха уязвимо място, а после написаха собствен троянски кон — програма, която се хваща за нормален процес и чрез него навлиза в секретната мрежа. Оттам с удивление откриха, че могат да изпълнят „възходяща атака”, като използват връзките на компанията с Министерството на отбраната, в чиято мрежа можеха да проникнат и да влязат в най-сигурните информационни бази данни на армията на САЩ.