Всеки в ADSC разбираше на какво са попаднали. Ако някой хитър и решителен хакер открие тази уязвимост, преди „Майкрософт” да я запуши, можеше да вкара собствен вирус, за да краде, променя или изтрие терабайтове важни данни, необходими за воденето на война.
Ланс и Кен не бяха предупредили клиентите си, Министерството на отбраната или колегите си в Звеното за цифрови престъпления на „Майкрософт”, защото искаха да са сигурни, че не грешат, и затова извършваха проверки цяла нощ.
И този проект трябваше да върви с пълна пара дори сега, в четири сутринта, ако нямаше един сериозен проблем.
В целия бизнес парк спря токът.
— Е… кофти — каза Ланс, като се огледа из тъмния офис. Единственото осветление в стаята идваше от бледата светлина на мониторите пред петимата мъже. Компютрите все още работеха на батерии, които позволяваха мъжете да не загубят данните си, но тъй като имаха още час заряд, мъжете трябваше да изключат машините, ако захранването не се възобновеше скоро.
Маркъс, един от водещите аналитици на фирмата, взе пакет цигари и запалка от чекмеджето на бюрото си и стана. Вдигна ръце над главата си, за да се протегне, и каза:
— Кой е забравил да плати на ПГЕ?
„Пасифик Гас енд Електрик” беше местният доставчик и никой от петимата млади мъже в залата не помисли и за момент, че става въпрос за неплатена сметка. Офисът разполагаше с двадесетина компютъра, няколко мощни сървъра в мазето и дузини други електронни периферни устройства, които черпеха ток от мрежата.
И не за първи път причиняваха изключване на бушоните.
Кен Фармър стана и отпи бързо от кутията с топла пепси-кола.
— Отивам да пикая, а после ще сляза да оправя бушона.
Ланс отговори:
— Идвам с теб.
Аналитиците Тим и Раджеш останаха пред компютрите си, но облегнаха глави на ръцете си, за да си починат.
Фирма, чиято работа включваше проследяване на хакери, се нуждаеше от стабилна, мощна и напълно сигурна компютърна мрежа и ADSC имаше инструментите и протоколите, необходими за осуетяване на кибернападения.
Ланс и Кен отделяха голямо внимание на непробиваемостта на мрежата на своята фирма.
Не така обаче се отнасяха към физическата охрана на имота.
На сто и двадесет метра от мястото, където Ланс, Кен и тримата им служители се протягаха, пушеха и пикаеха, един самотен мъж навлезе в тежката мъгла между дърветата в тъмната и тиха улица „Рейвънсуд” и се отправи към бизнес парка, където се намираше фирма ADSC. Ако се изключи ранният час и леката промяна на пътя, за да се крие от светлината на лампите, в този мъж нямаше нищо необичайно.
Носеше черен дъждобран с цип, със свалена качулка, ръцете му бяха с ръкавици и ходеше бавно, сякаш на разходка.
Тридесетина метра зад него по същия път тръгна и втори мъж, но той се движеше по-бързо и доближи мъжа пред себе си. И той носеше тъмен шлифер със свалена качулка.
На двадесет метра зад втория пешеходец по пътеката изтича трети мъж, който бързо настигна двамата пред него. Той носеше тъмен екип за джогинг.
Тримата се събраха няколко метра преди паркинга на комплекса, като бегачът забави ход, за да не изпреварва другите, и така тримата се завъртяха като един и влязоха в бизнес парка.
Небрежно тримата нахлузиха качулките на главите си. Всички носеха поларени маски на вратовете си и ги вдигнаха, за да скрият лицата си до очите.
Излязоха в малкия паркинг, който, ако имаше ток, щеше да е осветен.
Тримата бръкнаха в якетата си и измъкнаха белгийски полуавтоматични пистолети FN 57. Всеки пистолет имаше по двадесет и един патрона от мощния за ръчно оръжие калибър 5.7.
От цевите на пистолетите стърчаха дълги заглушители.
Един мъж, когото наричаха Жерав, водеше малката група. Той разполагаше с още мъже — общо седем, но реши, че тук няма да му трябват всички, затова за тази фаза на мисията дойде само с двама.
И се оказа прав. ADSC не представляваше трудна мишена, както и да я гледа човек.
Охраната се състоеше от един пазач, който патрулираше из комплекса с количка за голф по това време. Седеше в увитата с прозрачен найлон с цип кабина, за да се пази от мократа мъгла.
Когато светлините не се включиха до тридесет секунди, той извади телефона си. Знаеше, че от шестте компании с офиси тук само няколко души от ADSC са на работа толкова рано. Реши да им се обади, за да провери дали нямат нужда той да дойде с фенерчето.