Докато пазачът преглеждаше списъка с лицата за контакт, някакво движение отвън найлоновата обвивка привлече погледа му. Вдигна очи и ги насочи наляво.
Жерав стреля веднъж през найлона в челото на пазача от около метър и половина. Вътре плиснаха кръв и мозък, а младият мъж се свлече напред. Пръстите му изпуснаха мобилния телефон, който падна в краката му.
Жерав отвори ципа на найлона, прерови джобовете на пазача и измъкна комплект ключове.
Тримата обиколиха сградата. Тук цареше пълна тъмнина, нарушавана от оранжевото пламъче на една цигара.
— Хей — чу се несигурен глас някъде иззад пламъчето.
Жерав вдигна пистолета си и стреля три пъти в тъмното. На светлината на дулния пламък видя как един млад мъж пада през отворена врата към малка кухня.
Двамата мъже с качулки от екипа на Жерав изтичаха напред и измъкнаха мъртвия мъж, след което затвориха вратата.
Жерав измъкна радиостанция от якето си. Натисна бутона за разговор три пъти.
Заедно тримата изчакаха до вратата тридесет секунди. След това на паркинга се появи черен „Форд Експлорър” и се спусна към тях с угасени фарове. Колата спря и от нея излязоха още петима души, облечени по същия начин, както тези до вратата, но носеха и големи раници.
Всеки в групата имаше позивна с името на птица — Жерав, Яребица, Пъдпъдък, Брегобегач, Бекас, Чайка, Гъсок и Патица. Жерав беше обучен да води, а другите — да следват, но всеки от тях знаеше как да убива.
Помнеха наизуст разположението на имота от чертежите, а един носеше схема на сървърите в мазето и заедно всички влязоха през вратата на кухнята, като се движеха тихо в тъмното. Излязоха от кухнята и тръгнаха по един коридор, през който се озоваха в предното фоайе. Тук се разделиха на две. Четирима тръгнаха по стълбището, а други четирима в обратна посока, край асансьорите и към главната лаборатория.
Ланс Боулдър беше взел фенерче от кутията с инструменти в шкафа до кухнята и с него тръгна към стълбището, за да провери аварийното захранване, което поддържаше работата на сървърите. Надяваше се причината да е в бушона. Реши да узнае дали токът е спрял навсякъде и затова извади телефона си и прати съобщение до Ранди — пазача на двора.
Когато вдигна очи от телефона си, се сепна. На метър пред себе си освети мъж, облечен от горе до долу в черно. Зад него имаше и други мъже.
След това забеляза дългия пистолет в ръката на първия мъж.
Успя само да изстене леко, когато Жерав го простреля два пъти в гърдите. Пистолетът със заглушител излая в коридора. Тялото на Ланс се блъсна в стената отдясно и той се извъртя наляво, а после се свлече по лице.
Фенерчето му падна на пода и освети пътя на четиримата убийци, които се насочиха към лабораторията.
Кен Фармър се възползваше от спирането на тока в сградата. Не беше напускал бюрото и компютъра си вече шест часа и сега тъкмо приключваше в тоалетната. Аварийното осветление не достигаше дотук, поради което буквално трябваше да напипва пътя си няколко метра, за да се върне в офиса.
Видя силуетите на мъжете пред себе си и веднага разбра, че те не са колегите му.
— Кои сте вие? — запита той. От прекомерна изненада дори не се уплаши.
Първият мъж от групата го приближи бързо и опря заглушителя на пистолета си в челото му.
Кен вдигна бавно ръце.
— Ние нямаме пари.
Заглушителят го блъсна назад и той тръгна заднешком към тъмната лаборатория. Щом влезе, видя около себе си някакви хора, а после чу виковете на Раджеш и Тим, последвани от пукането на оръжията със заглушители и дрънчене на гилзи по застлания с плочки под.
Заведоха Фармър до бюрото му, груби ръце в ръкавици го обърнаха и го сложиха да седне на стола си, откъдето виждаше на светлината от екраните проснатите на пода Тим и Радж.
Не можеше да приеме, че преди малко са ги убили.
— Каквото и да искате… ваше е. Само недейте…
Жерав приближи заглушителя до дясното слепоочие на Кен Фармър и стреля веднъж. По килима се посипаха мозък и тъкани, а тялото падна на пода, окъпано в кръв.
След няколко секунди Брегобегач се обади по радиото. Каза на мандарин:
— Сградата е осигурена.
Жерав не отговори, а извади сателитен телефон от якето си. Натисна един бутон, изчака няколко секунди и каза:
— Включи тока.
След петнадесет секунди електричеството в сградата се възстанови. Четирима от хората на Жерав застанаха да охраняват входовете на фирмата, а трима други слязоха в мазето.