— С тези дрехи? — запита тя. Погледна тесните си шорти и яке марка „Пума”.
Мъжът я огледа, като се позабави.
— Защо не? Аз навсякъде бих ви завел в този вид.
Мелани изстена наум. Дарън Липтън не беше първият развратен задник на работа във федералните служби. Но пък беше първият развратен задник на поста старши специален агент на ФБР, поради което Мелани го последва с нежелание към колата му.
СЕДЕМНАДЕСЕТ
Тръгнаха надолу по подхода към подземния паркинг, почти празен толкова рано в неделя сутрин, и седнаха на предните седалки на минивана на Липтън. Той сложи ключа в ключалката, но не запали двигателя и двамата останаха сред тишината на полутъмния гараж. Единствената светлина върху лицата им идваше от слабата флуоресцентна лампа на бетонната стена.
Липтън, около петдесетгодишен, носеше сиво-русата си коса с момчешки бретон, който не го подмладяваше, а по-скоро му придаваше вид на човек, който се е сресал набързо. По лицето му се виждаха белези от акне и бръчки и имаше вид на човек, който обича слънцето точно толкова, колкото и пиенето — Мелани си представи как той посвещава много внимание едновременно на тези две занимания. Афтършейвът му се оказа толкова силен, че тя се запита дали не пълни ваната си с него и не се гмурка всяка сутрин. Говореше прекалено шумно и бързо и още от самото начало оставяше погледа си доста време върху бюста й, очевидно доволен, че тя знае какво прави той.
Напомняше й на чичото на бивш приятел от гимназията, който прекалено дълго я зяпаше и подмяташе комплименти за атлетичното й тяло по очевидно перверзен начин, но с внимателно подбрани думи, които му позволяваха да отрече, че е така.
Накратко, Липтън беше отвратителен.
— Доста време мина — каза той.
— От месеци не съм ви чувала. Мислех, че се занимавате с други неща.
— Други неща ли? Имате предвид, че съм напуснал ФБР, отдела за национална сигурност или контраразузнаването?
— Имах предвид вашето следствие.
— Да оставя Джак Райън-младши? Не. Напротив, точно както вас, и ние все още се интересуваме силно от него.
— Очевидно нямате доказателства — отвърна Мелани с подигравателен тон.
Липтън потупа с пръсти по волана.
— За момента следствието на Министерство на правосъдието е само набиране на информация, като още не се знае дали от нея ще се стигне до обвинение или не.
— Вие ли ръководите следствието?
— Аз ръководя вас. Но на този етап не е нужно да знаете повече от това.
Мелани погледна през предното стъкло към бетонната стена и каза:
— Когато за първи път се обадихте през януари, след ареста на директор Олдън, казахте същото. Отделът за национална сигурност на ФБР проучва интереса на Олдън към Джак-младши и „Хендли Асошиейтс” и подозренията му, че Джак и неговите колеги събират класифицирана информация за националната сигурност, за да правят незаконни сделки на световните финансови пазари. Но вие казахте, че всичко това са предположения и че не е извършено никакво престъпление. И ето сега, шест месеца по-късно, сме пак заедно и нищо не се е променило, нали?
— Някои неща се промениха, госпожице Крафт, но вие не знаете за тях.
Мелани въздъхна. Това беше кошмар. Надяваше се, че повече няма да се среща с Дарън Липтън от отдела за контраразузнаване.
— Искам да знам с какво разполагате срещу него. Искам да знам за какво става дума. Ако ви трябва помощта ми, трябва да ми обясните.
По-възрастният мъж поклати глава, но не спря да се хили.
— Вие сте човек на ЦРУ, отдаден на заем на директора на Националната разузнавателна служба и следователно мой доверен информатор в това следствие. Това не ви дава правото да гледате досието. Имате правно задължение да сътрудничите с ФБР, а също и морално.
— А Мери Пат Фоли?
— Какво за нея?
— Когато се запознахме, казахте, че тя е част от проучването на „Хендли Асошиейтс” и че по тази причина не мога да й разкривам информацията. Успяхте ли поне нея да проверите… вече?
Липтън отговори кратко:
— Не.
— Значи смятате, че Мери и Джак участват в някакво престъпление?
— Има такава възможност. Семейство Фоли са приятели на Райън над тридесет години. Разбирате, за човек на моята работа е ясно, че при подобни взаимоотношения хората си казват разни неща. Не знаем подробности за взаимоотношенията на Джак и директор Фоли, но знаем, че през последната година са се срещали няколко пъти. Възможно е тя с правомощията си да предава класифицирана информация на Джак в полза на „Хендли Асошиейтс”.