Мелани облегна глава на седалката и въздъхна продължително.
— Липтън, тая шибана история не е нормална. Джак Райън е финансов аналитик. Мери Пат Фоли е… по дяволите, тя е една американска институция. Сам го казахте. Стари приятели са. От време на време обядват заедно. Обикновено и аз присъствам. Но е прекалено да мислите, че участват в престъпление срещу САЩ.
— Ще ви напомня думите ви. Когато Чарлс Олдън ви беше искал информация, с която да свърже Джон Кларк с Джак Райън-младши и с „Хендли Асошиейтс”, вие смятахте, че те участват в нещо повече от търговията с валута. Казахте при втория ни разговор, че според вас Райън се е намирал в Пакистан по време на събитията от последната зима.
Мелани се поколеба за момент.
— Мислех, че е там. Той реагира много подозрително, когато му споменах това. По онова време имаше и друга… косвена информация, заради която ми се стори, че той ме лъже. Но нямах доказателства. Но дори и да ме е лъгал, дори да е бил в Пакистан… това не доказва нищо.
— Затова трябва да се поразровиш по-дълбоко.
— Не съм полицай, Липтън, и определено не съм агент на ФБР.
Липтън се усмихна.
— Адски добра би била, Мелани. Какво ще кажеш да поговоря с някои хора?
Тя не отвърна на усмивката му.
— Какво ще кажете да пропусна?
Усмивката му изчезна.
— Все още не сме стигнали до дъното на тази история. Ако в „Хендли Асошиейтс” се извършват престъпления, ние трябва да знаем за това.
— Не сме разговаряли от… колко? Шест месеца? Защо не правите нищо вече половин година?
— Правихме, Мелани, чрез други средства. Ще кажа отново, че ти си само малка част от пъзела. Но пък си нашият вътрешен човек… по-скоро вътрешна жена.
Мъжът изрече последните думи ухилен и бързо спусна очи по тясното яке на Мелани.
Тя не обърна внимание на забележката му и отвърна:
— Е, какво се е променило? Защо сте тук сега?
— Какво, не ти ли харесват посещенията ни?
Мелани изгледа Липтън. Погледът й сякаш казваше „яж лайна”. Такъв поглед той беше получавал от немалко красиви жени.
Дарън й намигна.
— Моите шефове искат да действаме. Говори се за подслушване на телефони, следящо оборудване, а дори и екип от хора, които да следят Райън и някои от колегите му.
Мелани поклати глава категорично.
— Не!
— Но аз им казах, че това не е необходимо. Благодарение на вашите… интимни взаимоотношения със субекта всяко наблюдение би представлявало намеса и в твоя личен живот. Шефовете ми не се трогнаха от тези думи. Не смятат, че си помогнала много досега. Но в края на краищата успях да ти осигуря малко време, за да ни издействаш добри данни, преди ФБР да разпореди пълен натиск.
— Какво искате?
— Искаме да знаем къде е денонощно, или поне колкото е възможно повече. Трябва да знаем къде пътува, кога лети, с кой самолет, в кой хотел отсяда, с кого се среща.
— Когато пътува по работа, не ме взема със себе си.
— Е, ще трябва да измъкнеш повече информация с хитри въпроси. С приказки в леглото — каза мъжът и намигна.
Мелани не отговори.
Липтън продължи:
— Карай го да ти праща по електронна поща разписанието си, когато пътува. Казвай му, че той ти липсва и че искаш да знаеш къде отива. Накарай го да ти праща потвържденията от авиокомпаниите, когато ангажира самолет.
— Той не лети с търговски авиолинии. Фирмата му има самолет.
— Самолет?
— Да. Един „Гълфстрийм”. Лети от Балтимор, но не знам повече. Споменавал го е няколко пъти.
— Аз защо не знам за това?
— Нямам идея. Казала съм на Олдън.
— Е, не си казала на мен. Аз съм от ФБР. Олдън беше от ЦРУ, а сега е под домашен арест. И определено не работи за нас.
Дарън отново намигна.
— Ние сме добрите.
— Да — отговори Мелани.
— Необходимо е да ни осигуриш информация и за колегите му. Най-вече с кого пътува.
— Как?
— Кажи му, че ревнуваш, че подозираш, че има друга любовница. Казвай му каквото трябва. Нали ви видях преди малко. Въртиш го на малкия си пръст. Това е добре. Използвай го.
— Да ти го начукам, Липтън.
Липтън се ухили и Мелани разбра, че го е зарадвала с отговора си.
— Това мога да го уредя. Ето сега говорим за едно и също. Чакай да спусна облегалката. Не че окачването на колата ми не е подлагано на такива изпитания, ако ме разбираш.
Той се шегуваше, но Мелани Крафт искаше да повърне. Почти инстинктивно протегна ръка и зашлеви агента на ФБР по челюстта.
Рязък шамар и месестото лице на Липтън издаде звук като изстрел от пушка в минивана.
Мъжът отскочи от болка и изненада, а лукавата му усмивка изчезна.