Мелани изкрещя:
— Край! Кажи на шефовете си да изпратят друг агент за срещи с мен, ако искат, но на теб няма да кажа и дума повече!
Липтън докосна устните си с пръсти и погледна избилото петънце кръв от удара на Мелани.
Мелани го изгледа злобно. Вече мислеше да излезе от минивана и да тръгне пеша до метрото. В каквото и да участваше Джак, едва ли бе вредно за Съединените щати. Тя беше изпълнила онова, което искаха от нея, още през януари.
ФБР можеше да я целуне отзад.
Посегна към дръжката на вратата, но Липтън проговори. Тонът му беше мек, но сериозен. Сега звучеше като различен човек.
— Госпожице Крафт. Ще ви задам един въпрос. Искам да ми кажете истината.
— Казах ви. С вас не говоря повече.
— Отговорете ми на този въпрос и можете да си тръгнете, няма да ви преча.
Мелани се отпусна на седалката. Впери поглед право напред през стъклото.
— Добре. Какво?
— Вие, госпожице Крафт, работили ли сте някога като агент на чуждестранен ръководител?
Сега тя се обърна към него.
— За какво, за бога, говорите?
— Чуждестранен ръководител е термин, който обозначава правителството на страна, различна от Съединените американски щати.
— Знам това. Не знам защо ми задавате този въпрос.
— Да или не?
Мелани поклати глава съвсем объркана.
— Не. Разбира се, че не. Но ако ме разследвате за нещо, искам адвокат от управлението, за да…
— А някой член на семейството ви някога работил ли е като агент на чуждестранен ръководител?
Мелани Крафт млъкна. Тялото й се вкочани.
Дарен Липтън я гледаше. Лампата отвън освети нова капка кръв на устната му.
— Какво… какво е това?
— Отговори на въпроса.
Тя се подчини, но по-колебливо отпреди.
— Не. Разбира се, че не. И не ми харесва обвинението ви, че…
Липтън я прекъсна.
— Запозната ли си с раздел двадесет и втори на сборника закони на Съединените щати? По-конкретно подраздел две, глава шестстотин и единадесет?
Гласът й потрепери, докато тя поклати глава и отговори:
— Не съм.
— Наричат го Закон за регистриране на чуждестранните агенти. Мога да го рецитирам по раздели и изречения, ако искаш, но нека да ти кажа само за една малка част от американското федерално право. Ако някой работи за друга страна, например като шпионин, и не се регистрира като такъв в правителството на САЩ, той подлежи на затвор до пет години за всяко действие като представител на другата страна.
— Е? — запита колебливо и объркано Мелани.
— Следващият въпрос. Запозната ли си с раздел осемнадесет на сборника?
— Отново, агент Липтън, не знам защо…
— Този текст е страхотен. Любимият ми. Той гласи, като, разбира се, перифразирам, но и него мога да ти го цитирам дословно, че можеш да получиш до пет години във федерален затвор за това, че лъжеш федерален служител.
Дарън се усмихна за първи път, откакто Крафт го шамароса.
— Федерален служител като мен например.
В гласа на Мелани вече нямаше и частичка от предишната арогантност и наглост.
— Е, и какво?
— Ами това, Мелани, че преди малко ме излъга.
Мелани не отговори.
— Баща ти, полковник Роналд Крафт, е предавал свръхсекретна информация на палестинските власти през 2004 г. Това означава, че е агент на чуждестранен ръководител. Само дето не се е регистрирал като такъв, не е бил арестуван, обвиняван и дори подозиран от правителството на САЩ.
Мелани се слиса. Ръцете й затрепериха, а зрението й се замъгли.
Липтън се усмихна още по-широко.
— И ти, сладурано, знаеш всичко това. Знаела си навремето, което означава, че преди малко излъга федерален служител.
Мелани Крафт посегна към дръжката на вратата, но Дарън Липтън я хвана за рамото и я извъртя силно.
— Също така си излъгала в молбата си за назначаване в ЦРУ, където пишеш, че не са ти известни контакти с агенти на чуждестранно правителство. Скъпият ти стар татко е бил изменник и шибан шпионин и ти си знаела това!
Тя отново посегна към дръжката на вратата и Липтън отново я завъртя към себе си.
— Слушай! На половин километър сме от сградата на ФБР. До десет минутки мога да съм на бюрото си, за да напиша заповед за арестуването ти в понеделник до обяд. За федералните престъпления няма давност, така че пет години означават пет шибани години!
Мелани Крафт изпадна в шок и усети как кръвта бушува в главата й. Стъпалата й изстинаха.
Опита да каже нещо, но не можа.
ОСЕМНАДЕСЕТ
Липтън отново заговори спокойно:
— Скъпа… успокой се. Не ме е грижа за насрания ти баща. Никак. Не ми пука и за бедната му милозлива дъщеря. Интересува ме Джак Райън-младши и задачата ми е да използвам всеки инструмент, с който разполагам, за да науча за него всичко, което ми трябва.