Мелани го погледна с налетите си със сълзи очи.
Мъжът продължи:
— И хич не ме е грижа, че посраният Джак Райън-младши е син на президента на Съединените щати. Ако той и тлъстата му фирма за финансов мениджмънт в Уест Одентън използват класифицирана информация, за да забогатяват, аз ще ги срина. Ще ми помогнеш ли, Мелани?
Мелани, загледана в таблото пред себе си, подсмръкна и кимна леко.
— Няма нужда това да трае дълго. Ти просто си отбелязвай разни неща, записвай ги и ми ги давай. Колкото и незначителни да ти се струват. Работиш в ЦРУ в края на краищата и за теб това трябва да е като детска игра.
Мелани подсмръкна отново и избърса очите и носа си с опакото на дланта си.
— Аз съм специалист по изготвянето на доклади. Аналитик. Не ръководя агенти и не шпионирам.
Дарън й се усмихна продължително.
— Е, вече го правиш.
Тя кимна отново.
— Мога ли да тръгвам?
Липтън отговори:
— Не е нужно да ти обяснявам колко важно в политическо отношение е всичко това.
Мелани подсмръкна пак, за да спре сълзите.
— Това е важно и в личен план, господин Липтън.
— Разбирам. Той е твоят мъж. Както и да е. Свърши си работата и след няколко седмици ще сме приключили. Ако нищо не излезе от разследването, вие, двете влюбени птички, за нула време ще се сгушите в къщичка с ограда.
Жената кимна. В знак на подчинение.
Липтън каза:
— Вече над тридесет години работя подобни неща. Разследвал съм американци, които работят за чужди страни, американци, които работят за организираната престъпност, или просто американци, които шпионират ей така — задници, които пускат класифицирана информация в интернет просто защото могат. Достатъчно дълго съм вършил тази работа, за да усещам кога ме лъжат, и съм вкарвал хора в затвора за подобни неща.
Говореше тихо, но заплахата в гласа му се върна.
— Кълна се в Бога, млада госпожичке, при най-малкото подозрение, че не ми казваш всичко, двамата с баща ти ще делите килия в най-насрания и най-тесен затвор, който Министерството на правосъдието ще намери. Разбираш ли ме?
Мелани само гледаше напред.
— Приключихме — каза Липтън. — Но бъди сигурна, че ще поддържаме връзка.
Мелани Крафт беше почти сама в метрото по жълтата линия, която пресича река Потомак, на път за малкия й апартамент в Александрия. Повечето време държеше лице в шепите си и подсмърчаше от време на време при спомена за разговора с Липтън.
Преди почти девет години откри, че баща й е предател. По това време тя учеше в последния клас в гимназията в Кайро и с осигурената стипендия за Американския университет се готвеше да запише международни отношения и да започне работа в Държавния департамент.
Баща й работеше в посолството, в Службата за военно сътрудничество. Мелани се гордееше с него, обичаше посолството и хората там и мечтаеше животът и бъдещето й да са свързани с него.
Няколко седмици преди дипломирането майка й замина за Тексас, за да се погрижи за една умираща леля, а баща й каза, че ще замине за няколко дни по работа в Германия.
Два дни по-късно, в съботната сутрин, Мелани беше излязла с мотора си „Веспа”, и забеляза баща си да излиза от жилищен блок в „Маади” — южен квартал с улици с дървета и високи блокове.
Изненада се защо той я излъга, че няма да е в града, но преди да успее да иде при него, тя видя как от блока излезе една жена и се хвърли в обятията му.
Жената беше екзотична и красива. Мелани веднага реши, че тази жена не е египтянка — имаше нещо средиземноморско в чертите й. Приличаше й на ливанка.
Видя как двамата се прегърнаха.
Видя как се целунаха.
През своите седемнадесет години живот не беше виждала баща си да прегръща или целува майка й така.
Мелани отби в сянката на едно дърво на отсрещната страна на широката улица, откъдето продължи да наблюдава двамата още малко. След това баща й се качи в колата си и изчезна в трафика. Тя не го последва. Седна в сянката между две паркирани коли, за да наблюдава сградата.
Момичето седеше на място с насълзени очи и яростни помисли — представяше си как жената излиза от входната врата на блока и как тя пресича улицата, отива до нея и я удря и събаря на тротоара.
След тридесет минути се поуспокои. Стана, за да се качи на мотора си и да си иде, но красивата жена излезе и застана на бордюра пред сградата с куфар с колелца до себе си. След няколко секунди пред нея спря жълт ситроен с двама мъже в него. За изненада на Мелани, двамата натовариха куфара на жената в багажника, а тя седна на задната седалка.