Не беше казала на никого за видяното и излъга в молбата и при разговорите в ЦРУ. Казваше си, че постъпва правилно. Нямаше да позволи животът й, бъдещето й да пострадат от факта, че баща й не може да си държи панталоните вдигнати. Тя можеше да направи толкова много добрини за страната си, толкова много, че да я оценят високо.
Остана изненадана, когато детекторът на лъжата не долови измамата й, но реши, че така добре е убедила самата себе си, че прегрешението на баща й няма нищо общо с нея, та сърцето й дори не променяше ритъма си при спомена за онзи случай.
Кариерата й в служба на Съединените щати щеше да поправи всичко, с което баща й беше навредил на страната.
Въпреки че живееше със срама от онова, което знаеше, не смяташе, че някой някога щеше да разбере за този случай.
Но когато Дарън Липтън й каза, че е осведомен за инцидента, тя се почувства сякаш някой я хваща за глезените и я дърпа под вода. Обзе я паника, не можеше да си поеме дъх и искаше да избяга.
Сега, след като разбра, че хората от ФБР знаят за баща й, тя виждаше края на своя свят и несигурното си бъдеще. Онази история можеше всеки момент да излезе наяве.
Когато кондукторът обяви нейната спирка, тя реши, че ще даде на Липтън каквото иска за Джак. Тя също имаше подозрения за приятеля си. Изчезваше бързо от страната, не й казваше къде отива и криеше какво работи. Но тя го познаваше, обичаше го и не вярваше и за секунда, че краде класифицирана информация, за да си пълни джобовете.
Щеше да помогне на Липтън, но от това нямаше да излезе нищо и тогава агентът от ФБР ще се махне, всичко ще приключи и ще остане в миналото, в друга част от живота й. Но си каза, че за разлика от Кайро, този случай никога няма да я притеснява повече.
Старши специален агент на ФБР Дарън Липтън насочи своята „Тойота Сиена” по щатско шосе 1 и тръгна на юг към моста на Четиринадесета улица. Прекоси река Потомак в девет сутринта, като сърцето му все още биеше тежко от срещата с мацката със сексапилния задник от ЦРУ и от онова, към което отиваше сега.
Нещата с Крафт минаха във физическата сфера, въпреки че не точно както той искаше. Когато тя го удари, му се искаше да я стисне за гърлото, да я метне на задната седалка и да я накаже, но знаеше, че началниците му имат нужда от нея.
А Липтън умееше да се подчинява въпреки поривите си, които едва овладяваше.
Петдесет и пет годишният мъж знаеше, че трябва да се прибере веднага у дома си, но пък имаше един салон за масажи в евтин мотел до летището, който той посещаваше, когато не можеше да плати за момиче на повикване от висока класа, а и бардак като този не можеше да не е отворен за клиенти толкова рано. Реши да изпусне малко от налягането, което госпожица Мелани Крафт създаде в него, преди да се върне при заядливата си съпруга Шантили и незаинтересованите от нищо деца тийнейджъри.
След това щеше да докладва на шефа си за днешната среща и да чака нови указания.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Счита се, че почти половин милиард души сядат да гледат новините в седем вечерта по централната китайска телевизия. До голяма степен това се дължи на факта, че всички местни станции в Китай имат нареждане от правителството да предават тази програма, но честите обяви, че президентът ще направи важно обръщение до нацията, осигуриха много по-висок рейтинг от обичайното.
Обръщението на Уей Джънлин се излъчваше едновременно и по националното радио на Китай за онези в далечните провинции, които не получаваха телевизионен сигнал или не можеха да си позволят телевизор, а също и по международното китайско радио, за да се осигури покритие по целия свят.
Водещата откри предаването, като представи президента Уей, след което картината на всички телевизори в страната показа как красивият и спокоен Уей върви към една катедра на червен килим. Зад него се виждаше голям монитор с изображение на китайското знаме. От двете страни на монитора висяха спуснати от тавана завеси от златиста коприна.
Уей носеше сив костюм и вратовръзка в червени и сини цветове, очилата с телени рамки стояха леко спуснати на носа му, за да чете подготвеното изявление от апарата, но преди да започне речта, поздрави почти половината от съотечествениците си с широка усмивка, при която се виждаха зъбите му, и кимна.
— Дами, господа, другари, приятели. Говоря от Пекин с послание до всеки тук, в Китай, в специалните административни райони Хонконг и Макао, в Тайван, до китайците в чужбина и до всички наши приятели по света. Днес се обръщам към всички вас, за да ви представя гордо новините за бъдещето на страната ни и за развитието на социалистическия път. Обявявам с голяма радост намеренията ни във връзка с Южнокитайско море.