Изрече следващото изречение с широка усмивка и на накъсан, но разбираем английски език:
— Дами и господа, Китай е отворен за бизнес.
След това отново премина на мандарин.
— Благодаря много. Желая на всички благоденствие.
Президентът отстъпи настрани и излезе от стаята, като остави камерата да покаже цялата карта на Южнокитайско море, включително линията с девет пунктира, която обикаляше почти цялото море.
Изображението замръзна на екраните на стотици милиони китайски телевизори и на този фон засвири Интернационалът, химнът на Китайската комунистическа партия.
ДВАДЕСЕТ
В десет сутринта в понеделник, след обръщението на президента Уей пред нацията, Овалният кабинет беше пълен. Дванадесет мъже и жени седяха на двата дивана и шестте стола, а президентът на Съединените щати Джак Райън премести собствения си стол пред бюрото, за да се намира по-близо до тях.
Отначало Райън мислеше да проведе срещата в конферентната зала в мазето в Западното крило. Но реши, че Овалният кабинет е по-подходящ, защото всъщност Китай не беше направил нищо повече от няколко завоалирани заплахи на дипломатичен език. Освен това реши да събере всички тук отчасти и защото възнамеряваше да свика войнството си, за да се заемат с една задача, която според него не бе получила достатъчно внимание от администрацията му през първата година на неговия мандат.
А и Овалният кабинет даваше необходимата тежест за случая.
На дивана пред и вдясно от Райън седяха държавният секретар Скот Адлър и директорът на Националното разузнаване Мери Пат Фоли. До тях се намираше вицепрезидентът Рич Полан. От другата страна на масичката за кафе, на другия диван, седеше директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд, разположил се между министъра на отбраната Боб Бърджис и секретаря на администрацията Арни ван Дам. Съветничката по националната сигурност Колийн Хърст седеше на фотьойла в далечния край на масата за кафе. По другите столове, наредени около нея, седяха председателят на Обединеното командване на армията генерал Дейвид Обермайър, посланикът на САЩ в Китай Кенет Ли и главният прокурор Дан Мърей.
Зад тях и пред Райън, от лявата и дясната им страна, седяха шефът на Агенцията за национална сигурност и министърът на търговията.
Присъстваше и командващият Тихоокеанския флот адмирал Марк Йоргенсен. Министърът на отбраната Бърджис беше поискал позволение да доведе Йоргенсен, защото той познаваше възможностите на Китай в Южнокитайско море по-добре от всеки друг.
Докато всички се настаняваха по местата си и се поздравяваха тихо, Райън погледна посланик Кенет Ли. САЩ за първи път имаха роден тук китаец за посланик в Китай, когото накараха да се прибере от Пекин предишния ден и самолетът му току-що беше кацнал в базата „Андрюс” след седемнадесетчасов полет. Райън виждаше, че независимо от добре изгладения костюм, посланикът е с подути очи и леко отпуснати рамене.
— Кен — каза президентът, — за момента мога само да ти предложа извинения, че те накарах да се върнеш така бързо, и безплатно кафе.
В стаята се чу смях.
Кенет Ли се усмихна уморено и отговори:
— Няма нужда от извинения. Радвам се, че съм тук. И благодаря за кафето, господин президент.
— Радвам се, че си при нас.
Райън се обърна към всички в стаята, като погледна над тесните си очила, спуснати почти до върха на носа му:
— Дами и господа, президентът Уей привлече моето внимание и се надявам много да е привлякъл и вашето. Искам да знам какво знаете вие, а и какво мислите. Както винаги, казвайте ясно, обяснявайте разликата между двете.
Мъжете и жените в Овалния кабинет кимнаха и Джак Райън разбра от погледите им, че всеки тук счита злокобната прокламация на Уей за достатъчно важна.
— Да започнем с теб, Кен. Допреди двадесет часа считах президента Уей за хардлайнер в страната си, но и за човек, който знае от коя страна е намазана филията. Той изглеждаше най-ориентираният към бизнеса и капитализма водач, за какъвто сме можели да се надяваме. Какво се промени?
Посланик Ли каза достатъчно силно, за да го чуят всички в стаята:
— Откровено казано, господин президент, нищо не се е променило в желанието му да прави бизнес със Запада. Той желае нашия бизнес и има нужда от него. Предвид икономическите проблеми пред Китай, сега сме му по-необходими от всякога и го знае по-добре от всеки.
Райън зададе следващия въпрос към посланика: