Държавният секретар Адлър поклати глава.
— Никакви, но са хитри. Изрично не сключват обвързващи споразумения, които да позволят на съседите им да се обединят срещу тях по този или по всеки друг въпрос. За китайците Южнокитайско море не е международен въпрос — наричат го двустранен проблем с всяка от страните, към които имат претенции в региона. Няма да допуснат това да стигне до ООН или до друг международен орган. Искат да решават споровете си един по един.
— Разделяй и владей — каза Джак тихо.
— Разделяй и владей — съгласи се Адлър.
Джак стана и се заразхожда около бюрото.
— Какво знаем за ситуацията в Китай?
След тези думи дойде ред на представителите на различните разузнавателни служби.
През следващите двадесет минути съветникът по националната сигурност и ръководителят на ЦРУ, както и директорът на Националното разузнаване, говориха за техническите средства за шпионаж. Около брега плаваха кораби и прелитаха самолети за подслушване, над страната се стрелкаха спътници и неосигурените китайски комуникации в страната се прихващаха от разположени на различни места радиосистеми.
Тази информация успокои Райън — електронните очи на Америка гледаха към Средното царство. Американската разузнавателна общност разполагаше с добре разположени средства за подслушване на сигнали, измервания и електронно разузнаване на Китай.
Но нещо липсваше. Джак каза:
— Доста чухме за електронното разузнаване. А имаме ли агенти в Китай?
Естествено, въпросът се отнасяше до ръководителя на ЦРУ.
Директорът Кенфийлд отговори:
— За съжаление агенти нямаме. Иска ми се да мога да докладвам, че имаме добри позиции в Джуннанхай, господин президент, но всъщност разполагаме с много малко агенти освен тези, които работят за посолството на САЩ в Пекин и контролират агенти на ниско ниво. През последните години арестуваха много от най-добрите ни хора.
Райън знаеше това. След като през пролетта китайците прибраха група агенти на САЩ, се заговори, че в ЦРУ има къртица на китайското правителство, но вътрешното разследване не показа нищо.
Райън запита:
— Нямаме ли неофициални агенти в Пекин?
— Не. Имаме няколко души в Китай, но те не са в Пекин, а и не са от агентите, които бих определил като високопоставени. Работим неуморно да вкараме повече агенти там, но усилията ни се натъкват на учудващо силни контрамерки.
„Силни контрамерки” — помисли си Райън. Знаеше, че това е учтивият начин да се каже, че шибаните китайци екзекутират всеки, който според тях шпионира за САЩ.
Президентът каза:
— През последните ни разговори с Пекин имахме един агент, който ни даде доста добра вътрешна информация от срещите на Политбюро.
Мери Пат Фоли кимна.
— Кой да предполага, че това ще са добрите стари дни?
Много от присъстващите в стаята знаеха тази история, но Райън обясни за онези, които не бяха в правителството по онова време или пък не е трябвало да научат за случая.
— Когато Мери Пат работеше като заместник-директор на ЦРУ, имаше свой агент в NEC — фирмата за компютри. Той продал компютър с подслушващо устройство в кабинета на министър без портфейл, един от най-близките и доверени лица на премиера. В най-напрегнатите дни на конфликта получавахме почти всекидневни доклади за плановете и настроенията на ръководството. Мога да кажа, че това промени цялата игра.
Мери Пат отговори:
— В един момент, два месеца след войната, министър Фан получи фатален аневризъм, докато чукал секретарката си.
— Много неудобно за него — съгласи се Райън. — Служителят се казваше Чет Номури, нали?
Мери Пат кимна.
— Точно така, господин президент.
— Сега трябва да е шеф на станция.
Директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд поклати глава.
— Той напусна Управлението преди много време. Последно чух, че работи във фирма за компютри от Западното крайбрежие. В частния сектор има повече пари — каза той и вдигна рамене.
— Аз ли не знам? — запита президентът.
Всички в залата се разсмяха — съвсем навреме, защото се нуждаеха от малко разведряване.
Министърът на търговията Барнс каза:
— Господин президент, надявам се не забравяме какво каза в речта си Уей. „Китай е отворен за бизнес.”
Джак отвърна:
— Искаш да кажеш, че се надяваш да не съм забравил колко много се нуждаем от бизнеса с Китай?
Жената сви рамене.
— Всъщност те притежават голяма част от страната ни. И могат по всяко време да си поискат собствеността.
— И да бъдат унищожени — отвърна Райън. — Ако ни наранят икономически, ще наранят и себе си.