Министърът на търговията отговори бързо:
— Гарантирано взаимно унищожение.
— Да поговорим за онова, което можем — каза Райън и се обърна към министъра на отбраната. — Ако поискат да се наложат в Южнокитайско море, какво точно ще могат да направят?
— Както знаете добре, господин президент, вече две десетилетия Китай прибавя по двадесет процента към военния си бюджет всяка година. Според нас те харчат над двеста милиарда годишно за нападателно и отбранително оръжие, логистика и жива сила. Рязко засилват военноморските си сили. Имат тридесет разрушителя, петдесет фрегати и към седемдесет и пет подводници. Китайците разполагат с двеста и петдесет кораба в своите ВМС, но не много от тях са предназначени за плаване в океана. Или все още не.
Председателят на Обединеното командване Обермайър се намеси:
— Насочват усилията си и върху самолети от четвърто поколение. Получават Су–27 и Су–30 от Русия, а имат и свой изтребител J–10, който понастоящем произвеждат сами, но купуват двигателите от Франция. Имат и петнадесетина Су–33.
Бърджис каза:
— Но не става дума само за техните военноморски и военновъздушни сили. Разширяват силите си във всичките пет области на войната: на земя, по море, във въздуха, в космоса и в киберпространството. Може да се каже, и аз съм съгласен, че през последните пет години сухоземните действия получават най-малко внимание.
— Това какво значи?
Бърджис отговори:
— Китай не смятат, че някой ще нападне територията им или че ще водят мащабни сухоземни войни със съседите си. Но са готови за малки конфликти със съседите и големи конфликти със световните сили, които са твърде далеч, за да разполагат армии по китайските брегове.
— Особено с нас — каза президентът. Но не като въпрос.
— Изключително с нас — отговори министърът на отбраната.
— Ами самолетоносачът им?
Председателят на Обединеното командване отговори:
— Господин президент, китайският самолетоносач „Ляонин” е източник на национална гордост и само толкова. Не преувеличавам, като казвам, че имаме три самолетоносача „на трупчета” — „Рейнджър”, „Констелейшън” и „Кити Хок”, които са все още в по-добро състояние от стария ремонтиран боклук, който купиха от Русия.
Райън каза:
— Да, но въпреки лошото си състояние самолетоносачът създава ли у тях впечатление, че имат голям океански военноморски флот? Прави ли ги това опасни?
Обермайър отговори:
— Може да предполагат така, но ние сме в състояние лесно да ги опровергаем, ако се премине към престрелки. Не искам да се хваля, но можем да пратим този самолетоносач на дъното на океана още в първия ден.
Райън запита:
— Като изключим потопяването на самолетоносача, какви други възможности имаме, за да покажем, че гледаме сериозно на заплахите им?
Командващият Тихоокеанския флот адмирал Йоргенсен каза:
— В момента „Норт Каролайна” е в Южнокитайско море. Тя е нападателна подводница от клас „Вирджиния”. Една от най-незабележимите в нашия флот.
Райън изгледа Йоргенсен продължително.
Адмиралът каза:
— Съжалявам, господин президент. Не исках това да звучи снизходително. Знаете за този клас подводници, нали?
— Да, и знам за „Норт Каролайна”.
— Моля да ме извините. Аз информирах предшественика ви… и понякога се налагаше да разяснявам подробности.
— Разбирам, адмирале. Говорехте за подводницата?
— Да. Можем да я пратим на непредвидена визита в залива Субик.
Райън хареса идеята.
— Да се появи на повърхността в опасната зона, за да покаже на Китай, че няма да лежим и да се правим на умрели.
Министърът на отбраната Бърджис също хареса идеята.
— И да покажем на филипинците, че ги подкрепяме. Ще оценят жеста.
Скот Адлър вдигна ръка. Очевидно не харесваше тази идея.
— Пекин ще приеме това като провокация.
— Мамка му, Скот — отвърна Райън. — Ако тази вечер ям италианска храна вместо китайска, Пекин също ще приеме това за провокация.
— Господин президент…
Райън погледна адмирала.
— Направи го. Направи обичайните изявления, че от известно време планираме това посещение и фактът, че то се случва сега, не означава по никакъв начин това и онова и прочие.
— Разбира се, господин президент.
Райън седна на ръба на бюрото си и се обърна към всички в стаята:
— Няколко пъти вече е ставало дума, че Южнокитайско море е мястото, в което е най-вероятно да се случат разни неща. Ще ми трябва информация от всички вас по този въпрос. Ако искате да обсъдите с мен нещо насаме, свържете се с кабинета на Арни.