Джак погледна Арни ван Дам.
— Тази тема е най-важна. Ако някой тук иска да му отделя няколко минути време, не желая да правим официални изявления и срещи с деца и бойскаутчета с най-добри резултати от миналата година.
Хората се засмяха. Арни също се смееше, но разбираше, че шефът му не се шегува.
ДВАДЕСЕТ И ЕДНО
Годишната конференция по отбранителни технологии в Лас Вегас, Невада, е едно от най-големите места за срещи на хакери от подземния свят. Всяка година там се събират за няколко дни до десет хиляди професионалисти в областта на компютърната сигурност, киберпрестъпници, журналисти, федерални служители и други ентусиасти, за да научат новости в техниките, продуктите и услугите, да слушат презентации и вести за състезания във всяка област на хакерското майсторство и разбиването на кодове.
Това е своеобразен Удсток за хакери и техничари на най-високо ниво.
Конференцията се провежда в хотел-казино „Рио” близо до главната улица и повечето участници се настаняват в него или в някой от многото съседни хотели, но всяка година една група стари приятели събират пари, за да наемат къща на няколко мили на изток, в района на име Парадайс.
Малко преди единадесет вечерта Чарли Леви спря взетия под наем „Нисан Максима” пред луксозната вила в края на улица „Саут Хеджфорт” в този тих квартал, в който никой друг не предлагаше имота си под наем за почиващи. Мъжът спря пред портата, свали прозореца и натисна бутона на разговорната уредба.
Докато чакаше, огледа високата желязна ограда, около която растяха палмови дървета, и пътя към богаташката къща. Почувства се добре, че отново е тук, в къщата, която вече десет години той и група редовни посетители на конференцията наемаха.
Разговорната уредба изпиука и от нея се чу носов глас:
— Тъмен бог? Кажи паролата, тлъсто копеле?
— Сезам, отвори се, лайно такова — отговори Леви през смях и след няколко секунди вратата се отвори безшумно.
Чарли натисна рязко газта и гумите изпищяха върху асфалта достатъчно дълго, за да ги чуят в къщата.
Чарли Леви, Тъмен бог, не беше от основателите на конференцията, но идваше тук от началото през 1994 г. и като член на старата гвардия се славеше като легенда.
През 94-та година, като първокурсник в Чикагския университет и самоук хакер, той разбиваше пароли за развлечение и пишеше програми за хоби. Първата конференция му отвори очите. Озовал се беше сред огромна група еднакво мислещи ентусиасти, които се стараеха да не питат никого какво работи, а се отнасяха към всеки еднакво мнително и дружелюбно. Научи много през тази първа година и най-вече откри силното си желание да впечатлява другите с хакерски подвизи.
След колежа Леви започна работа като програмист в индустрията на компютърните игри, но прекарваше повече от свободното си време по свои проекти: изграждане и конфигуриране на софтуер и работа по нови тактики за зловредни програми и проникване в компютри.
Разбиваше всяко устройство с процесор и всяка година отиваше във Вегас, за да покаже на приятелите си и на „конкуренцията” какво е сторил. Превърна се в един от най-важните лектори на конференцията и създаде нещо като култ сред последователите си — подвизите му ставаха тема за дискусия в интернет.
Всяка година Чарли Леви трябваше да прави нещо повече, затова работеше все по-усилено в свободното си време, ровеше се все по-надълбоко в кодовете на операционните системи и търсеше все по-големи жертви за нападенията си.
И сега знаеше, че след презентацията му целият свят ще заговори за Чарли Леви.
Излезе от колата и поздрави петимата приятели, които не беше виждал от миналогодишната среща. Макар само на тридесет и осем години, Леви изглеждаше като Гери Гарсия — нисък и набит, с дълга сива брада и оредяваща посивяла коса. Носеше черна тениска със силуета на едрогърда жена и надпис под нея „Хаквай гол”. Всички знаеха за веселите му тениски, които обличаше на дебелото си тяло, но тази година се постара да избере и няколко ризи, защото знаеше, че след презентацията си през първия ден ще трябва да дава интервюта за медиите.
Разопакова куфара си в стаята и слезе при приятелите си до красивия плувен басейн в задния двор. Взе си една бира от пълния с лед хладилен шкаф, поразпита всеки от тях какво е правил през последните дванадесет месеца, след което застана сам до скалния водопад, за да не се налага да отговаря на въпроси за собствените си занимания или за онова, което се готвеше да разкаже през утрешния ден.