Чарли Леви се огледа — заобикаляха го кралски особи от света на информационните технологии. Двама от мъжете, които работеха на високи постове в „Майкрософт”, бяха дошли със самолет същия следобед. Друг, технически директор в „Гугъл”, изкарваше повече пари от двамата от „Майкрософт”, взети заедно. Останалите двама бяха просто милионери — единият работеше в хардуерния сектор на фирма Ей Ти енд Ти, а другият ръководеше информационния отдел на френска банка.
Чарли винаги се чувстваше излишен на тези годишни срещи. Прехранваше се като програмист на видеоигри и получаваше добри пари, но беше отказал позиция със сигурни повишения за цели десет години просто защото не искаше да е богат.
Не, Чарли Леви искаше да стане легенда.
И това щеше да се случи тази година.
По време на презентацията си през утрешния ден щеше да разкрие една уязвимост, позволила да проникне в Съвместната световна комуникационна система на разузнавателната общност, която наричаха „Джей-Уикс”, и от нея — в свърхсекретната мрежа „Интелинк-ТС”, която се използваше от разузнавателната общност на САЩ за прехвърляне на най-секретни данни.
Чарли Леви, Тъмен бог, възнамеряваше да използва като гвоздей на презентацията си факта, че се беше промъкнал в мозъка на ЦРУ.
Въпреки неколкократното сриване на интернет страницата на ЦРУ поради „атаки за отказ на достъп” Леви щеше да е първият, доказал публично, че е проникнал в свръхсекретните данни на ЦРУ и е прочел класифицирана информация, предавана между Ленгли и задграничните станции и служители на ЦРУ.
Тази новина щеше да разтърси света на хакерите аматьори — един „гаражен хакер” е успял да проникне в американската шпионска агенция, но не това щеше да е най-интересната част поради простата причина, че Леви щеше да обяви също и да докаже, че не е първият.
Когато Чарли проникна в „Интелинк-ТС” и се зае да рови, установи, че някой го е изпреварил и че чете трафика на ЦРУ посредством троянски кон за отдалечен достъп.
Чарли имаше снимки от екрана, кода, както и описание на отличния троянски кон.
Разбираше ясно, че програмата е превъзходна, и не смяташе да споменава, че е няколко пъти по-авангардна от неговия собствен код за използване на онази уязвимост.
Това представляваше истинска бомба и през тридесет и петте дни, откакто Леви направи откритието, не беше казал на никого за нея.
Огледа басейна и светилата около себе си, като знаеше, че след двадесет и четири часа щяха да се редуват с номерче, за да говорят с него.
Тази среща щеше да е прощално парти за него.
Разбира се, Леви знаеше, че ще трябва да понесе доста критика от правителството не само че е успял в хакерството си, но и защото е знаел много добре и не е предупредил властите, че и някой друг поглежда в най-дълбоките и тъмни тайни на Америка. Вероятно и федералните органи щяха да го тормозят за стореното, но виждаше в представите си и как десетки хиляди други членове на тази общност му оказват подкрепа и се опълчват на правителството.
Тормозът от федералните се считаше за ритуал на възмъжаването.
Историята на Чарли Леви съдържаше още един раздел и той щеше да го разкрие утре.
Мистериозният хакер в мрежата на ЦРУ знаеше за проникването на Леви. Програмата на онзи беше така добре изградена, че разпознаваше дали някой влиза в мрежата по същия начин, както самият той.
Откъде Чарли знаеше това? Знаеше, защото хакерът се свърза с него преди две седмици чрез текст на екрана и му предложи пари, за да работи за него по други проекти, свързани със системите „Джей-Уикс” и „Интелинг-ТС”.
Макар и шокиран, че са го открили, Леви знаеше, че няма как тайнственият хакер да е открил кой е той чрез „Интелинк-ТС”. Леви знаеше добре как да се крие — проникна в цифровата мрежа на ЦРУ чрез сложна поредица от маневри и компютри заместители, които маскираха напълно неговия компютър. Единственото обяснение беше, че са го разкрили, докато е проучвал системите „Джей-Уикс” и „Интелинк-ТС” и протоколите и архитектурата на тези мрежи. Част от изследванията включваха открити мрежи, които на теория можеше да са следени от тайнствения хакер.
Но този хакер се беше оказал достатъчно хитър, за да разкрие ходовете на Леви.
Когато отказа предложението да работи за другия, защото не искаше да работи за никого, компютърът му попадна под силна и трайна кибератака с варираща сложност. Тайнственият хакер полагаше всякакви усилия да проникне в компютъра на Леви. Но Тъмен бог не беше обикновен смъртен, когато става дума за компютърна сигурност, и прие предизвикателството като игра на шах е мистериозния хакер, като в продължение на две седмици успяваше да отблъсква всички зловредни програми от своята машина.