Фактът, че никой от мъжете нямаше в тялото си дрога, можеше да се обясни с това, че сделката е провалена и пистолетите са заиграли още преди някой да е успял да се почерпи.
Накрая Жерав заповяда всички освен Бекас да се върнат в тайната квартира и шестимата мъже тръгнаха.
Жерав и Бекас останаха до красивия басейн и развиха заглушителите от своите пистолети. Прибраха ги в раниците си. След това насочиха пистолетите си високо над хоризонта, в посока на юг, малко под мързеливия полумесец, и натиснаха спусъците.
Стреляха единично или в къси серии, хаотично, докато изпразниха пълнителите и затворите останаха блокирани в задно положение. След това бързо презаредиха, прибраха пистолетите в кобурите си и изритаха падналите гилзи в различни посоки. Някои паднаха в кървавия басейн и потънаха на дъното, а други се изтърколиха в тревата или изтракаха надалеч по декоративната бетонна настилка.
Разлаяха се кучета и прозорците на къщите на авеню „Ийст Куейл” и по улица „Саут Хеджфорт” светнаха, Жерав и Бекас тръгнаха спокойно, но бързо, по подхода към къщата. Минаха през една врата и излязоха на улицата.
Предната врата на една къща от другата страна на улицата се отвори и в нея се появи жена с халат за баня, осветена от входната лампа, при което Бекас извади пистолета си и с два изстрела към нея я накара да отскочи назад и да се скрие.
След няколко секунди при тях спря сив микробус и двамата се качиха в него. Потеглиха на север, към шосе И–15. Караше Яребица, а останалите седяха мълчаливо. Жерав извади телефона си и натисна няколко бутона. След дълго чакане за връзка и отговор той каза:
— Всички цели са изпълнени.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Седнал сам пред редица светещи монитори в стъклен офис, от който се виждаше огромен етаж с открити работни места, един четиридесет и осем годишен китаец в измачкана бяла риза и с разхлабена вратовръзка кимна удовлетворен от думите на Жерав.
— Започни качването на данни при първа възможност.
— Слушам — отговори Жерав.
— Шъ-Шъ — благодаря — отговори мъжът в офиса.
Д-р Тун Гуогун, с кодово име Център, почука по осигурената срещу подслушване слушалка в дясното си ухо, за да прекъсне разговора по интернет. Погледна встрани от мониторите, към открития етаж и се зае да обмисля следващия ход. Реши да отиде бързо на етажа на операторите до работното място на най-добрия си програмист, за да му каже, че данните от Тъмен бог ще пристигнат скоро от Америка.
Обикновено само натискаше един бутон на бюрото си и говореше с младежа през видеоконферентна система, но знаеше, че личното посещение ще насърчи програмиста за още по-сериозно отношение към въпроса.
Тун огледа безупречно почистения си офис. Въпреки че не се виждаха снимки на семейството му или други лични неща, над стъклената врата към коридора висеше малък картонен знак без рамка.
Плавните калиграфски изписани йероглифи се намираха един над друг във вертикален ред. Взет от „Книгата на Ци” — история на Китай от 479 до 502 г., текстът представляваше една от тридесет и шестте военни хитрости в есе за политиката, войната и човешките взаимодействия.
Тун прочете думите на глас:
— Jiе dao sha ren. Убивай с взет назаем нож.
Въпреки че групата оператори в Съединените щати току-що бяха убили от негово име, Тун знаеше, че самият той е взетият назаем нож.
Малко неща му доставяха удоволствие, защото програмираният му мозък не реагираше на банални стимули като удоволствие, но операцията вървеше по план и това му стигаше.
Стана и излезе от тъмния си офис.
Тун Гуогун беше роден в Пекин — единственото дете на двама обучени в Съветския съюз математици, които работеха в зараждащата се програма за балистични ракети на Китай.
Гуогун нямаше аристократично родословие, но благодарение на безмилостния натиск от страна на блестящите си родители стана математик. Като дете попиваше учебници и тетрадки, а юношеството му съвпадна с ранните дни на персоналния компютър и семейството му веднага разбра, че бъдещето на сина им е в почти безграничната мощ на тези невероятни машини.
Заради отличните му оценки държавата го изпрати в най-добрите училища, а после и в най-елитните университети. Замина за Съединените щати, за да повиши уменията си в програмирането — в Масачузетския технологичен институт през 1984 г. и след това, през 1988 г., в Калифорнийския технологичен университет, откъдето взе магистратура.