По-късно, когато възложиха на Тун да открадне плановете за тихия електрически двигател на подводниците на ВМС на Съединените щати, изследванията за които струваха на флота пет милиарда долара, той и хакерите му ги осигуриха за по-малко от шест седмици.
След това лично д-р Тун измъкна над двадесет терабайта информация от некласифицираната база данни на Министерството на отбраната и предаде на Народната освободителна армия имената на всички оператори от специалните сили на САЩ с адресите им, графиците за презареждане е гориво на всеки кораб в Тихия океан, както и ученията и отпуските на абсолютно всички военни единици.
Той и хората му откраднаха и плановете за американския изтребител от ново поколение F–35.
Малко преди края на десетилетието Тун и ръководителите на Трети отдел („Разузнаване по сигнали”) на Народната освободителна армия и Четвърти отдел („Електронни противомерки и радар”) разработиха мрежовият компонент на армията за КЕВД или комплексни електронни военни действия, както се наричаше тогава официалната стратегия на Китай за водене на война с електронни средства. КЕВД щеше да разчита на електронните военни действия за смущаване, заблуждаване и потискане на способността на Америка да приема, обработва и разпространява информация. Вече всички в Народната освободителна армия разбираха, че Тун и армията му от цивилни хакери ще бъдат от съществено значение за успеха на КЕВД.
Той и хората му бяха заразили милиони компютри по света, за да създадат армия робот, или мрежа от роботи, която можеше да се командва за нападение над интернет сайтове или мрежи, да ги претоварва със запитвания или да откаже достъп до услугата им за всички. Той използваше с унищожителен успех своите мрежи от роботи, за да атакува противниците на Китай, а собствениците така и не разбираха, че компютрите им работят за Китайската народна република.
За разлика от останалите в Китай, Тун действаше в постоянно състояние на война срещу Съединените щати. Той и неговата армия от мъже и жени, повечето от които работеха от домовете си или от работните станции в службите си, използваха шпионаж или тормоз и успяваха да компрометират американски компютърни мрежи и да натрупат огромен набор от цели, които можеха да използват при истинска война.
За китайците имаше само един проблем във връзка с Тун и неговите занимания. Той имаше твърде големи успехи. Предоставили му бяха почти пълна свобода да издирва възможности за достъп до американските мрежи и американците вече забелязваха това. Правителството на САЩ осъзна, че някой изсмуква като с прахосмукачка техните данни.
Отначало американците нарекоха непрекъснатите атаки срещу правителствените и промишлените мрежи „Титанов дъжд”, а на втора серия нападения дадоха името „Сенчест плъх”, след което възложиха на стотици следователи да разберат кой се крие зад тези атаки. От самото начало подозираха Китай и с разрастването на мащабите и важността на операцията на Тун Министерството на обществената сигурност и хората от Политбюро, които знаеха за киберпрограмата, започваха да се тревожат, че някои от по-важните нападения могат със сигурност да бъдат свързани със страната им.
Съединените щати извършиха поредица арести на хакери, които участваха в операцията, някои от които се оказаха етнически китайци. Това силно разтревожи китайците, а Народната освободителна армия и Министерството на обществената сигурност получиха заповед да прикриват по-добре следите си.
Когато армията и Министерството на обществената сигурност схванаха напълно колко уязвим е Тун, взеха решение да го защитават на всяка цена и напълно да прекъснат видимите връзки на организацията му с китайското правителство. В тези времена на обявен мир се изискваха операции, които можеха да бъдат отречени, а това налагаше прекратяване на всякакви възможности за връщане на топката към Китай.
Обаче в САЩ вече знаеха, че Тун е важен цивилен специалист по компютърните операции, който работи официално за армията. Следователите от ФБР и Агенцията за национална сигурност, които разследваха кибероперациите на Китай и влиянието на този човек върху тях, говореха за „династията” Тун и когато китайците разбраха колко е известен той, решиха да направят нещо.
След продължителни обсъждания министърът на обществената сигурност реши да арестува по измислени обвинения в корупция Тун Гуогун, с официална длъжност директор по технологичното обучение на Първо разузнавателно бюро във военния район Чънду и очевидно влияние на ниво маршал в една от петте сфери на войната, и след това Тун да „избяга” от затвора.