Китаецът щеше след това да иде в Хонконг, под закрилата на триадите „14К”. „Триада” наричаха всяка организация с контакти с многобройни други несвързани организации, но „14К” беше най-голямата и мощна в Хонконг. Министерството на обществената сигурност и „14К” не поддържаха работни взаимоотношения. Дейността на триадите от доста време беше трън в очите на китайското правителство, но Тун щеше да „продаде” себе си и своята армия хакери на триадите, а след това да им плати за защитата с пари от дузината финансови схеми, които неговите хора поддържаха по целия свят.
Разбира се, „14К” щяха да знаят само, че Тун е избягал от затвора в Китай и че сега си присвоява пари и шантажира хора чрез компютър — престъпления, вършени от лоши хакери.
Триадите нямаше да знаят изобщо, че деветдесет процента от производителността на организацията на Тун включва кибершпионаж и кибервойна в полза на техния враг — Китайската комунистическа партия.
„Арестуваха” Тун и пуснаха кратка обява с обвиненията в „Женмин жибао” — китайският вестник, който изпълняваше ролята на правителствено издание. Статията го обвиняваше в компютърни престъпления и описваше опитите му да краде пари от държавната Промишлена и търговска банка.
Статията целеше да покаже на Запада, че тайнственият д-р Тун вече не е любимец в Пекин, а на триадите в Хонконг — че с уменията си този тайнствен д-р Тун може да им докара доста пари.
Осъдиха Тун на смърт чрез разстрел, но в деня на насрочената екзекуция се разчу, че е избягал от затвора с помощ отвътре. За да засилят измамата, шефовете на затвора заповядаха разстрел на няколко от пазачите заради тяхното „съучастие”.
Триадите „14К”, най-голямата и мощна престъпна организация в Хонконг и най-голямата триада в света, приеха Тун Гуогун след няколко седмици. Той активира отново своята армия от цивилни хакери, възобнови контрола върху армията от мрежи роботи и само след няколко месеца започна да прави пари за триадите с помощта на десетки хиляди компютри, които му крадяха номерата на кредитни карти и пускаха измамни съобщения по електронната поща.
След това Тун започна нещо ново. С благословията на „14К”, макар и без знанието им какво точно прави, той закупи стотици компютри и постепенно доведе хакери от най-високо ниво от Китай и от Хонконг, които се включиха в новата операция.
Тун Гуогун възприе позивната „Център” и нарече мястото, от което изпълняваше световната си операция, или нервния й център, „Призрачен кораб”. Той заемаше единадесетия до шестнадесетия етаж на притежавана от триадата офис сграда в Монкок — мърляв, гъсто населен район за хора с ниски доходи в град Каулун, доста на север от светлините и блясъка на Хонконг. Тук триадите наблюдаваха Тун и хората му денонощно, въпреки че не знаеха за истинската му мисия.
Тун нае на работа дузини от най-добрите програмисти, предимно от предишните си хакерски „армии”. Останалите наричаше контрольори — неговите разузнавачи, а всички те използваха позивната „Център” в работата със своите агенти. Оперираха от компютри на работния етаж на „Призрачния кораб” и комуникираха чрез програмата за текстови съобщения „Криптограм” с хакерите и с агентите си по целия свят, които не знаеха за кого точно работят.
Контрольорите използваха плащания в брой, принуда и прикриване под флага на други страни, за да привличат хиляди хакери, програмисти, престъпни банди, разузнавачи, правителствени служители и хора на важни позиции в технологичната индустрия, за да сформират масивна разузнавателна организация с невиждан досега размер и обхват.
Тун и висшите му помощници патрулираха из стотиците интернет форуми, които се използваха от китайски хакери, и така набираха армията си. Всеки път откриваха, одобряваха и наемаха по един мъж и по една жена.
В „Призрачния кораб” вече работеха почти триста служители, а други хиляди действаха от негово име по целия свят. Езиковата бариера се преодоляваше чрез висококачествен софтуер за превод. Тун наемаше чуждестранни хакери за мрежата си, които не работеха в „Призрачния кораб”, но действаха като заместващи агенти, без да знаят, че работят за китайското правителство, но осъзнавайки до голяма степен, че работодателите им са от Азия.
Физическите агенти наемаха накрая. Ангажираха подземни организации за работа в реалния свят при нужда. Най-добрите сред тях получаваха редовни задачи от Центъра.