Такъв пример беше либийската организация в Истанбул, макар контрольорът им да знаеше от самото начало, че естественият подбор ще действа срещу тези глупаци и особено онзи е комуникациите, Емад Картал, който не съблюдаваше собствените си протоколи за сигурност.
Контрольорът на истанбулската клетка беше установил, че група американци на работа в компанията „Хендли Асошиейтс” наблюдава либийците. С благословията на д-р Тун контрольорът позволи да убият цялата клетка от петима души, за да вкарат вирус в затворената мрежа на фирмата и така в „Призрачния кораб” да научат повече за тях. Планът се провали, когато маскираният стрелец от „Хендли асошиейтс” взе целия компютър със себе си, вместо да направи онова, на което разчиташе контрольорът — да измъкне флашката от машината и да я включи в собствената си мрежа в Щатите.
Но контрольорите на Тун вече търсеха други начини да научат повече за любопитната организация „Хендли Асошиейтс”.
Сред другите наети от Центъра престъпни организации работеха триади в Канада и Съединените щати, както и някои братства в Русия.
Не след дълго Тун се захвана да наема активно професионални шпиони на по-високо ниво за работа като полеви агенти. Намери Валентин Коваленко и след като реши, че той ще е идеален за задачата, използва едно от своите руски братства, за да го изкара от затвора, след което чрез шантаж успя да удържи вироглавия бивш заместник-резидент.
Както с много от другите шпиони, Центъра започна бавно с Коваленко, за да следи как се справя и доколко успява да остане незабелязан, след което започна да му възлага по-отговорни задачи.
Тун командваше и друг тип шпиони, които не знаеха за кого работят.
Шпионите, преминали на другата страна.
Тези шпиони представляваха служители в правителствени агенции по света, в телекомуникационни и финансови институции, както и военни и полицейски служители.
Никой от тези хора не знаеше, че работи в полза на китайското правителство. Много от тях, също като Валентин Коваленко, смятаха, че провеждат някакъв промишлен шпионаж за голям и безскрупулен чуждестранен технологичен концерн. Други пък имаха убеждението, че работят за организираната престъпност.
Д-р Тун Гуогун ръководеше цялата операция по указания на китайските военни и разузнаване, като направляваше по съответния начин своите контрольори, които даваха указанията на полевите агенти.
Може би най-много от всичко помагаше фактът, че д-р Тун Гуогун беше социопат. Местеше хората по земята така, както местеше единици и нули по информационната супермагистрала. Не правеше разлика между едното и другото, въпреки че заради недостатъците на човешките същества имаше повече уважение към разработения от него и хакерите му зловреден код.
След две години дейност на „Призрачния кораб” Тун осъзна, че почти всемогъщият контрол е недостатъчен. Започваше да се говори за отлични нови вируси, световни мрежи на киберпрестъпността, както и успешно проникване в мрежи на фирми и правителства. За да спре разпространяването на информация, Тун каза на ръководството на армията и Министерството на обществената сигурност, че за да постигне максимален ефект от кибероперациите си, се нуждае от допълнителни полеви агенти — група войници шпиони в Америка, които да не са просто прилъгани хора, а мъже, посветили се на Китайската комунистическа партия и напълно отговорни пред Центъра.
След спорове, размисли и накрая привличането на старши военни Тун, специалистът по компютърни операции, получи правото да командва екип офицери от специалните сили на Народната освободителна армия. Ръководството знаеше, че всички операции на Тун вършат работа. Двете години, прекарани в операции зад компютри заместители по света, бяха засилили значително армията и каузата на Китай. Защо да не му отпуснат малка и трудна за идентифициране силова група?
Жерав и екипът му, общо осем души, бяха част от „Божията сабя” — звено за специални операции от Пекинския военен район. Бойците владееха добре разузнаването, контратероризма и директните действия. Екипът, който замина за Съединените щати, за да следва указанията на Центъра, имаше допълнителна благословия заради своята смелост, чисти идеологични помисли и интелект.
За няколко месеца се инфилтрираха сред престъпната триада във Ванкувър, преди да се отправят на юг през порестата граница между Канада и Америка. Тук живееха в тайни квартири, наети или закупени от фирми паравани на „Призрачния кораб”, а благодарение на Центъра и неговите възможности да генерира всевъзможни ресурси имаха и документи.