В случай че ги заловят или убият, Жерав и неговата група щяха да бъдат представени като екип гангстери от Ванкувър, които работят за компютърни престъпници незнайно къде по света. И определено не за ККП.
Точно както по време на мисиите в Менло парк и в Лае Вегас, Жерав и екипът му изпълняваха мокри поръчки, като убиваха хората, които са заплаха за операциите на Центъра, и крадяха код и записи, необходими за улесняване на дейността на „Призрачния кораб”.
Малкото високопоставени лица от Народната освободителна армия и Министерството на обществената сигурност, които знаеха за Центъра и за „Призрачния кораб”, бяха доволни. Китайците имаха своето оръжие и можеха правдоподобно да отричат всичко. Можеха да крадат тайни от американското правителство, от военните, от индустрията и да подготвят битките си за всеки бъдещ конфликт. Ако Тун и организацията му бъдеха разкрити, как би могъл да каже някой, че този враг на Пекин и екипът му, които работят с триадите, всъщност служат на китайските комунисти?
От офиса на Тун до двойната врата, охранявана от всяка страна от корави местни мъже с космически на вид автомати QCW-05 на гърдите, се преминаваше по къс, добре осветен коридор с линолеум на пода. Охраната нямаше униформи — единият носеше протрито кожено яке, а другият — риза с бяла яка, вдигната до ушите.
Д-р Тун не каза нищо на мъжете, когато мина през вратата, но това не беше необичайно. Той не говореше с тях. Тун не спираше да побъбри с никой от подчинените си, особено пък с тридесетината или четиридесет местни представители на триадите, които имаха задача да го охраняват и да защитават операцията.
Със сигурност, странни отношения. Странни отношения, които сам Тун не одобряваше, въпреки че разбираше стратегическата необходимост да напусне страната си и да дойде в Хонконг.
След като премина през двойната врата, Тун Гуогун тръгна през открития офис, като подмина дузина наведени усърдно над бюрата си мъже и жени. Два пъти различни хора ставаха от местата си, кланяха се на Центъра и го молеха за момент внимание. И двата пъти д-р Тун само вдигаше ръка, за да каже, че ще дойде след момент.
Сега търсеше някого.
Мина край отдела за банкови измами, отдела за изследвания и развитие, отдела за социални медии и инженеринг и се насочи към отдела на програмистите.
Именно тук се намираха хората, които извършваха същинското пробиване на компютърните мрежи.
На едно бюро с четири компютърни екрана в задния ъгъл на стаята, седнал до прозорец от тавана до пода, който, ако нямаше червена завеса, щеше да гледа на юг над Каулун, седеше млад мъж с драматично изправена нагоре коса.
Младият китайски пънкар стана и се поклони, когато Тун изникна зад него.
По-възрастният мъж каза:
— Кинетичната операция е завършена. Не след дълго трябва да получиш данни.
— Sie de, xiansheng. Да, господине.
С поклон мъжът се извърна към бюрото си и седна.
— Джа?
Младежът отново стана и се обърна.
— Да, господине?
— Искам доклад за нещата, които откриеш. Не очаквам кодът на Тъмен бог да разкрие нещо, с което да оптимизираш своя троянец, преди да нападнем Министерство на отбраната, но все пак виж го. Онзи добре се беше справил, след като с ограничените си ресурси успя да проникне толкова навътре в мрежата на ЦРУ.
Пънкарят отговори:
— Разбира се, господине. Ще прегледам кода на Тъмен бог и ще ви докладвам.
Тун се обърна и се отправи назад към залата без нито дума повече.
Младият пънкар се казваше Джа Шухай, но в киберпространството го познаваха като ФастБайт22.
Джа беше роден в Китай, но още като дете заминал с родителите за Съединените щати и станал гражданин на САЩ. Както Тун, и той се оказал нещо като дете чудо по компютрите и също както Тун учил в Калифорнийския технически университет, където се дипломирал на двадесетгодишна възраст. На двадесет и една години Джа получил право на достъп до секретни данни от правителството и започнал работа в отдела за изследвания и развитие на, Дженерал Атомикс” — изпълнител на високотехнологични поръчки за отбраната от Сан Диего и производител на безпилотни летателни апарати за армията и разузнаването. Джа имал задача да изпитва осигурените и криптирани мрежи и да проверява възможностите за проникването на хакери в тях.
След две години работа Джа съобщил на, Дженерал Атомикс”, че без конкретно познаване на мрежата, на комуникационното оборудване, на предаваните до машините сигнали, както и на невероятно сложното оборудване, такова проникване е практически невъзможно.