Джак вкара колата в паркинга на „Хендли Асошиейтс” малко след два и тридесет. Влезе през входната врата и махна уморено на Уилям, нощния пазач зад гишето.
— Добро утро, господин Райън. Господин Биъри каза, че ще дойдете и ще изглеждате точно така, току-що събуден. Трябва да ви кажа, че изглеждате много по-добре от него дори в нормалното работно време.
— Ще изглежда още по-зле, като му наритам задника, че ме измъкна толкова рано от леглото.
Уилям се засмя.
Джак откри Гавин Биъри в кабинета му. Потисна лекия си гняв заради намесата на колегата в личния му живот и запита:
— Какво има?
— Знам кой е вкарал вируса на машината на либиеца.
Тази вест разбуди Джак повече, отколкото пътуването от Колумбия дотук.
— Знаеш кой е Центъра?
Биъри сви драматично рамене.
— Не съм сигурен. Но ако не е Центъра, значи е някой, който работи за него.
Джак погледна към машината за кафе с надеждата, че ще може да си налее една чаша. Но машината беше изключена и каната — празна.
— Ти не си ли стоял тук цяла нощ?
— Не. Работих у дома. Не исках да излагам мрежата на Колежа на опасност, затова се включих от личните си машини. Тук дойдох преди малко.
Джак седна. Разбираше, че Биъри май наистина не го е извикал тук просто така.
— И какво прави у вас?
— Мотаех се из цифровия подземен свят.
Джак все още се чувстваше уморен. Прекалено уморен, за да си играе на въпроси и отговори с Гавин.
— Не можеш ли да ми обясниш, докато аз седя тук тихичко със затворени очи?
Биъри се смили над него.
В киберпространството има интернет сайтове, в които човек може да се занимава с незаконен бизнес. В тези интернет пазари човек може да си купи фалшиви документи, рецепти за направа на бомби, информация за крадени кредитни карти, а и достъп до мрежи с хакнати компютри.
— Искаш да кажеш, мрежи от компютри роботи.
— Да. И можеш да наемеш или да си купиш достъп до инфектирани машини по целия свят.
— Значи въвеждаш номера на кредитната си карта и наемаш мрежа с роботи?
Биъри поклати глава.
— Не номера на кредитната карта. Монетни битове. Това е непроследима интернет валута. Като парите в брой, само че по-добра. Там основната цел е анонимност.
— Значи си наел мрежа от роботи?
— Няколко.
— Това не е ли незаконно?
— Незаконно е, ако направиш нещо незаконно с тях. Аз не съм правил нищо такова.
— И какво си направил?
Джак отново имаше чувството, че играе на въпроси и отговори е Биъри.
— Проверявах една моя теория. Нали помниш, че ти казвах как онзи машинен код, който беше останал на Истанбулския диск, може да ни отведе до виновника?
— Да.
— Реших да вляза в подземното киберпространство и да видя има ли други заразени машини със същия код, както на машината на либиеца.
— Това не е ли като да търсиш игла в купа сено?
— Ами аз мислех, че не може да няма и други машини е този вирус. И по-скоро така се търси буре с игли в купа сено, а аз се погрижих да намаля размера на купата.
— Как?
— По света има един милиард компютри в мрежа, но машините, в които може да се прониква хакерски, са много по-малко, към сто милиона може би. А машините, които пък са пробити от хакери, вероятно са една трета от тази бройка.
— Е да, но пак трябва да провериш тридесет милиона компютъра…
— Не, Джак, защото толкова добра програма няма да се използва само на една-две машини. Реших, че този троянски кон за дистанционен достъп стои в десетки хиляди такива компютри. Освен това намалих бройката още, като наех мрежи е компютри роботи с една и съща операционна система и с висококачествени процесори и компоненти, защото според мен Центъра не би си губил времето със стари машини. Той ще иска да влезе в машините на важни хора, фирми, мрежи и прочие. Затова взех мрежи с играчи от висок калибър.
— Нима дават под наем мрежи с роботи с различно качество?
— Абсолютно. Можеш да си поръчаш мрежа с петдесет машини в Ей Ти енд Ти или със сто машини в парламента на Канада, или пък с десет хиляди в Европа, на хора, които имат най-малко по хиляда приятели във Фейсбук, или двадесет и пет хиляди компютъра с професионални охранителни камери. Може да се каже, че се купува или наема почти всичко.
— Нямах представа за тези неща — призна Джак.
— Когато открих конфигурации с роботи с всичките желани от мен атрибути, просто хвърлих мрежата толкова, колкото мога да си позволя, наех ги и пуснах една диагностична програма по хакнатите машини, за да огранича бройката. След това написах многонишкова програма, която проверява в същото място на всеки компютър за онзи код.