— Имаме връзка с разузнавачи в Кандахар… Казват, че на два километра източно от Калат има наша база. В нея има наши бойци на предни позиции и сили на афганистанците.
— Ще минем точно над тях.
В контролния фургон настъпи тишина за няколко секунди. След това капитан Прат каза:
— Със сигурност…
Замлъкна, защото не искаше да каже останалото. Но след това продължи:
— Със сигурност не могат да задействат въоръжението.
— Не — отвърна Рейнолдс, но не звучеше толкова уверено. — Тук пилотът, до контрольора. Искаме ли да… ъ… проверим дали в района нямаме въздушни сили, които да, ъ, свалят нашия самолет?
Никой не му отговори.
— Тук пилотът, до контрольора. Чу ли въпроса ми? Ясно е, че самолетът ни е в нечии ръце и не знаем какви са намеренията им.
— Разбрано, пилот. В момента влизаме във връзка с „Баграм”.
Рейнолдс погледна към Прат. Поклати глава. Военновъздушната база „Баграм” се намираше твърде далече от „Циклоп 04”, за да е от полза.
След няколко секунди изображенията на някои от екраните се смениха и камерите превключиха от цветно излъчване към инфрачервено и после черно-бяло предаване, а после към бяло. Дисплеят смени няколко пъти всичките си настройки, но с постоянна скорост. Накрая се спря на инфрачервено с горещо бяло.
Рейнолдс погледна към Прат.
— Тези команди ги подава човек.
— Несъмнено — потвърди операторът.
— Тук контрольорът, до пилота. „Баграм” уведомява, че са изпратили няколко Ф–16. Ще пристигнат до около тридесет и шест минути.
— Мамка му — изруга Прат, но без да натисне бутона за излъчване. — Нямаме толкова време.
— Никак даже — съгласи се Рейнолдс.
Обективът на камерата, който подаваше изображение на основния екран, започна да фокусира върху един далечен хълм, на който се виждаха няколко квадратни постройки, разположени в кръг.
— Тук контрольорът. Това трябва да е „Евърет”.
На екрана се появи зелено квадратче, което обхвана най-голямата постройка на хълма.
— Хвана цел — каза Прат. — Някой има достъп до всички възможности на „Циклопа”.
Той трескаво опита да прекъсне прицелването чрез клавиатурата, но самолетът не реагира.
Всички в центъра за управление разбраха, че техният самолет се прицелва в американска база. И всички знаеха какво следва.
— Имаме ли възможност да се обадим в тази база? Да ги предупредим, че ще попаднат под обстрел?
В слушалките се чу гласът на контрольора:
— От Кандахар се заеха, но ще има известно забавяне — каза той и продължи: — Каквото има да става, ще стане, преди да успеем да ги предупредим.
— Исусе всемогъщи — възкликна Рейнолдс. — Мамка му!
Той натисна рязко лоста за управление наляво и надясно, а след това напред и назад. Екранът не реагира. Пилотът седеше като обикновен зрител и чакаше бедата.
— Оръжието е включено — докладва капитан Прат.
След което започна да чете информацията на дисплеите. Нямаше какво друго да прави, освен да обяснява какво се случва.
— Избрани средните пилони.
— Тук пилотът, ясно.
— Оператор до пилота — каза Прат е леко разтреперан глас.
— Подготвя се двигателят на ракета „Хелфайър”. Захранването — включено. Лазерът — включен. Оръжието — готово за стрелба. Къде са проклетите изтребители?
— Контрольорът до оператора. Остават им тридесет минути.
— Проклятие! Предупредете базата, мамка му!
— Лазерният прицел — задействан!
Това означаваше, че безпилотният самолет щеше да получи информация за точното разстояние до целта. Това беше и последната стъпка преди изстрелването на ракетата.
След секунди самолетът изстреля една ракета. Двеста и петдесет килограмовата й бойна глава се стрелна напред и се показа в долния край на монитора, а пламъкът от двигателя й за момент заслепи камерата, преди екранът да се проясни, за да покаже ярка и бързо движеща се точка.
— Огън! — викна Рейнолдс. Използваха тази дума, за да укажат, че пилотът е произвел изстрел с ракета, но тъй като нямаха дума за изстрелване по този начин, я използва и сега. След това се зае да чете на глас данните за достъп до целта от своя екран:
— Време на полета — тринадесет секунди.
Стомахът му се сви.
— Пет, четири, три, две, една.
Ударът на ракетата заслепи центъра на монитора. Получи се мощен взрив с няколко вторични експлозии, от които стана ясно, че ракетата е попаднала в склад за боеприпаси или гориво.
— По дяволите, Брайс — промърмори Прат от седалката си отдясно на майор Брайс Рейнолдс.
— Да.
— Мамка му! — отново се обади Прат. — Подготвя се и втора ракета.