След тридесет секунди Рейнолдс отново каза „Огън!” и продължи:
Изглежда ще ударят по същата цел.
След кратка пауза му отговориха:
— Разбрано.
Всички седяха, загледани в екраните пред себе си, от които се виждаше как самолетът им напада своите.
Всичките четири ракети излетяха и удариха три различни панелни постройки в базата.
След това двете бомби паднаха върху един гол скалист склон.
След като изстреля цялото си въоръжение, „Циклоп 04” зави рязко в обратна посока, увеличи скоростта до двеста възела, която беше и максималната му скорост, и се стрелна обратно към пакистанската граница.
Контрольорът даваше информация за местонахождението на изтребителите, които се намираха на двадесет минути път, които станаха десет, а после пет, преди безпилотният самолет да влезе в обсега на управляемите им ракети AIM–120 AMRAAM от типа „въздух-въздух”.
В този момент вече не ставаше дума за спасяване на живота на хора. В този момент ставаше дума за унищожаване на „Рийпър”-а, преди той да избяга в Пакистан, където щеше да попадне в ръцете на врага.
Самолетът прелетя през границата, преди да успеят да го свалят. Изтребителите също преминаха границата в отчаян опит да унищожат секретното оборудване, но безпилотният самолет се спусна рязко на хиляда и петстотин метра и се озова над гъсто населения град Куета, а пилотите на изтребителите получиха заповед да се връщат в базата.
Мъжете и жените в базата „Крийч”, както и онези в Афганистан и ЦРУ, а също и в Пентагона, продължиха смаяно да гледат на живо картината от избягалия от управлението им „Рийпър”, който направи кръг над едно житно поле на няколко метра от крайния квартал „Самунгли” на град Куета.
Пилотите разбраха, че самолетът ще изпълни контролирано кацане. Спускането се оказа почти идеално, с намаляване на въздушната скорост и газта, докато камерите на машината оглеждаха мястото за приземяване. Едва в последния момент, докато машината летеше на тридесет метра над земята, край доста натоварен път с четири платна, пилотът фантом дръпна рязко лоста за управление, с което накара самолетът да завие рязко наляво и надолу и да загуби напълно подемната си сила. Машината падна на земята, претърколи се няколко пъти и спря.
Мъжете и жените в база „Крийч”, в Ленгли и в Арлингтън, които наблюдаваха този кошмар от първите редове, отскочиха назад едновременно, изненадани от жестокото и изненадващо предумишлено събаряне на машината им в края на плавния полет.
Майор Рейнолдс и капитан Прат в командния център в базата „Крийч”, слисани и гневни, рязко свалиха слушалките от главите си, излязоха навън в топлия и ветровит следобед и останаха там, за да чакат доклада за жертвите от базата „Евърет”.
Ръцете на двамата плувнали в пот мъже трепереха.
При нападението загинаха осем американски войници и четиридесет и един афганистанци.
Един полковник от ВВС в Пентагона стоеше прав пред седемдесет и два инчовия монитор, който допреди две минути, преди да угасне, показваше цялото събитие.
— Предлагам унищожение на място — каза той.
Искаше от шефовете си позволение да изпрати втори безпилотен самолет в района, който да хвърли достатъчно боеприпаси срещу приземения самолет и да го унищожи на мястото му така, че по нищо да не личи, че е американска машина. С малко късмет и с много ракети „Хелфайър” той можеше да изчезне напълно.
По много от лицата в залата се четеше съгласие, но доста от присъстващите не казваха нищо. За унищожаването на безпилотен самолет, паднал в контролираните от „Ал Каида” територии имаше протокол, за да остане скрита тайната и да се лиши врагът от възможността за пропаганда.
Министърът на отбраната Боб Бърджис седеше в края на дългата маса. Той почукваше с химикалката си върху бележника пред себе си, замислен. След това запита:
— Полковник, как можете да ме уверите, че следващият безпилотен самолет също няма да бъде отвлечен и приземен при „Циклоп 04” или дори по-лошо, че няма да премине през границата, за да нападне наши сили?
Полковникът погледна към министъра на отбраната и поклати глава.
— Честно казано, сър, не мога да ви дам никакви уверения, без да знам какво точно се случи сега.
Бърджис отговори:
— В такъв случай нека запазим каквито машини са ни останали.
Полковникът кимна. Не му хареса сарказмът на министъра на отбраната, но в думите му имаше здрава логика.
— Слушам, сър.
През последния половин час министърът на отбраната разговаряше с адмирали, генерали, полковници, шефове от ЦРУ и хора от Белия дом. Но в цялата тази криза най-интересен се оказа разговорът с техника от, Дженерал Атомикс”, който се намираше по това време в Пентагона и когото изпратиха за среща с министъра, преди да отиде в съседната стая, за да чака нови заповеди. След като му обясниха мащабите на кризата, техникът заяви достатъчно категорично, че независимо как хакерите са проникнали в безпилотния самолет, ще е опасно да се смята, че има каквито и да било технологични пречки за географския обхват на действията им. Никой в армията или в, Дженерал Атомикс” не можеше да заяви на толкова ранен етап дали операторът, завзел управлението над безпилотния самолет в Пакистан, не би могъл да завладее и управлението на самолет на САЩ, който лети по границата с Мексико, в Югоизточна Азия или в Африка.