Адам отново прочете адреса.
— ФастБайт двадесет и две. Дали това е Жа?
От кратките съобщения се виждаше, че, изглежда, ФастБайт22 се е свързал с този служител по интернет и е поискал да закупи лично от него един суперхетеродинен приемник, защото компанията му не ги изнасяше за Хонконг. Двамата се разбрали за плащане с електронни монети — Адам знаеше, че хакерите използваха тази непроследима интернет валута, за да си разменят услуги, а престъпниците си купуваха с нея забранени стоки.
Съобщенията, разменяни в продължение на няколко седмици, не показваха по никакъв начин за какво е потребно на ФастБайт22 такова малко устройство, което може да се използва във всичко, от гаражни врати до медицинска апаратура.
Адам извади фотоапарата си и се зае да снима всичко — от писмото на бабата на Джа до високотехнологичния приемник. Предстоеше му да повтори всичко дотук в обратен ред. От повторно опаковане на плика и пратката до връщането им в пощенската кутия, преди Джа да заподозре, че са пипани.
Предстоеше му дълъг следобед, а все още не знаеше какво е постигнал днес.
Освен че откри един вероятен псевдоним на Джа Шухай. ФастБайт22.
ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ
Конферентната зала в Белия дом е по-малка, отколкото си мислят повечето хора. На тясната овална маса има място за десет души, което означава, че много от по-важните срещи се провеждат, като асистентите на основните участници стоят изправени до стените.
В залата цареше хаос, докато служителите я подготвяха за срещата. Около стените стояха мъже и жени, много от тях е униформи, някои спореха помежду си, други отчаяно опитваха да получат най-последните новини за събитията от тази сутрин.
Половината места бяха празни, но директорът на ЦРУ Кенфийлд и министърът на отбраната се намираха на местата си. Присъстваха и директорът на Агенцията за национална сигурност, както и директорът на ФБР, но стояха и разговаряха с подчинените си и споделяха какво ново са научили през последните десет минути.
Определено ситуацията се променяше непрекъснато и всички искаха да са готови с отговорите си на въпросите на президента.
Времето за подготовка изтече, когато президентът Джак Райън влезе през вратата.
Той отиде в края на масата и огледа залата.
— Къде е Мери Пат?
Директорът на Националното разузнаване Фоли пристъпи в залата след президента, с което наруши протокола, въпреки че всички в Белия дом, от чистачката до вицепрезидента, знаеха, че Райън хич не го е грижа за церемониите.
— Извинете ме, господин президент — каза тя и зае мястото си. — Току-що научих за трето отвличане. Един безпилотен „Предатър” на Гранична полиция, който работи за митническата служба и полицията около канадската граница, преди двадесет минути е спрял да се подчинява на команди.
— В Щатите ли?
— Да, сър.
— Как е станало това, по дяволите? Заповядах всички безпилотни самолети да се приземят. Граничните също.
— Да, сър. Този самолет се е намирал на пистата в базата „Гранд Форкс” в Северна Дакота. Готвели го за мисия по границата, но го спрели заради заповедта. Тъкмо щели да го вкарат в хангара, когато самолетът включил всичките си системи, тръгнал и докато го овладеят, излетял от рульожката. Сега лети на юг на шест хиляди метра височина над Южна Дакота.
— Господи! Къде отива?
— Не знаем за момента. Авиационните власти го следят и отклоняват трафика. Изпратихме два изтребителя да го свалят. На борда му няма оръжие, разбира се, но може да се използва като управляема ракета с малък боен заряд. Могат да опитат да ударят с него друг самолет, сграда или дори коли по някоя магистрала.
— Не може да бъде — промърмори съветничката по националната сигурност Колийн Хърст.
Райън нареди:
— Искам всеки един безпилотен самолет на САЩ, независимо чий е, какъв модел е и кой го е произвел, и дали се намира тук или в чужбина, да се разглоби до степен, при която да не може да излети.
Министърът на отбраната Бърджис каза:
— Да, сър. В момента го правим.
Шефовете от Гранична полиция и ЦРУ потвърдиха, че и те правят същото с безпилотните си самолети.
Джак погледна към Скот Адлър, държавния секретар.
— Искам службата ти да каже на всичките ни съюзници, които имат безпилотни самолети, че трябва да постъпят като нас, докато не получим повече информация.
— Слушам, сър.
— Добре. Какво знаем за тази кибератака?
Мери Пат отговори:
— В момента в Агенцията за национална сигурност викаме всичките си хора, за да разберем какво са направили. Вече ме предупредиха, че няма да получим отговор, преди да минат няколко часа, ако не и дни. Казват ми, че онези пипат доста тънко.