— Какво знаете?
— Подозираме, че някой е заглушил честотата, на която безпилотният самолет комуникира със спътника си, заради което онзи „Рийпър” е минал на автопилот. Това се случва при всяко прекъсване на комуникациите.
— След като самолета не е под наш контрол, някой е използвал собственото си оборудване, за да подаде валидния сигнал. За да го сторят обаче, е трябвало да имат достъп дълбоко в най-сигурната мрежа на Министерството на отбраната.
— Кой би могъл да го стори?
Директорът на ЦРУ Кенфийлд каза:
— Гледаме към Иран.
Мери Пат се намеси:
— Господин президент, не забравяйте, че не е необходимо този човек непременно да работи за някоя държава.
Райън обмисли думите й.
— Значи заплахата може да включва терористични и престъпни организации, частни фирми… по дяволите, дори и излезли от контрол оператори от нашето правителство.
Директорът на ЦРУ Кенфийлд се обади:
— За момента можем само да търсим онези, които имат мотив и средства. Относно атаката в Афганистан, това трябва да са „Ал Каида”, талибаните и Иран, защото всички те от известно време се бъркат в операциите ни в Афганистан. Но ако говорим за средства, трябва да забравим за талибаните. Те нямат почти никакви технологични знания. „Ал Каида” са на светлинни години преди талибаните, което значи, че в най-добрия случай могат да направят атака на някоя интернет страница. Но не и това.
— Значи смяташ, че са иранците?
— Ако е някой от тази част на света, то това са те.
Райън запита:
— Залавят само по един безпилотен самолет всеки път. Това говори ли ни нещо? Дали това са техническите им възможности, или защото имат само един обучен пилот за такива самолети?
— Може да е и едното, но и другото, сър. А е възможно и да са устроили само един център за управление на полети. Но от видяното днес се съмнявам, че не могат да управляват повече от един безпилотен самолет наведнъж по технически причини. Някой ни праща послание. Колкото и да ми се иска да им върна посланието, мисля, че засега сме в режим на приемане.
Мери Пат каза:
— Съгласна съм, сър. Преди да определим кой е виновен и кой — не, ще разберем как точно е станало всичко това.
Райън кимна и се обърна към министъра на отбраната:
— Вие и преди сте попадали под хакерски атаки, нали?
Боб Бърджис отговори:
— Преди шест месеца двадесет и четвърта ескадрила на ВВС откри вирус в актуализираната версия на софтуера на „Рийпър” в базата „Крийч”. Приземихме всички машини и ги проверихме една по една. Нямаше заразени. Но въпреки това изчистихме всички дискове в базата и започнахме от нула.
Райън каза:
— Сигурната мрежа на Министерството на отбраната не трябва да е свързана с интернет. Как, по дяволите, е влязъл вирус в софтуера на „Рийпър”?
Бърджис отговори:
— Да, вярно е, че имаме така наречената „въздушна междина” или физическо разстояние между нашата сигурна мрежа и интернет, което би следвало да не позволи да се случи нещо такова.
— Но?
— Но работим с хора, а те допускат грешки. Открихме вируса на преносим диск за актуализиране на картния софтуер в една от наземните станции за управление. Оказа се, че един от контрагентите ни е нарушил правилата.
Директорът на ЦРУ Кенфийлд се обади:
— Иранците и преди са правили подобни неща. Преди няколко години успяха да прехванат сигнала от един „Предатър” и да свалят видеоинформация от камерите.
Фоли го прекъсна:
— Да свалиш видеоинформация от камерата не е същото като да поемеш пълно управление на машината, да се прицелиш и да стреляш с оръжията, а после да изпълниш аварийно кацане. Това е далеч по-сложно.
Райън кимна, като слушаше, без да дава мнение.
— Добре — каза той. — Очаквам да ме информирате, когато научите нещо ценно за случая.
Министърът на отбраната заяви:
— Господин президент, както знаете, загубихме осем души от Първа кавалерийска дивизия и четиридесет и един войници от специалните афганистански сили. Още не сме подали информация за жертвите, но…
— Направете го — отговори Райън. — И признайте за безпилотния самолет, като кажете, че е имало технически проблем.
— Необходимо е да изпреварим ситуацията и да заявим на света, че сме жертва на хакери и че е извършено убийство на американски и афганистански войници.
Бърджис отговори:
— Сър, препоръчвам да не го правим. Враговете ни ще използват това срещу нас — така ще изглеждаме слаби.