Мери Пат поклати глава, но Райън я изпревари.
— Боб, хакерът със сигурност има запис от камерите на машината. Могат да покажат как са разбили нашата технология когато си поискат, по дяволите. Ако опитаме да скрием нещо, само ще усложним проблема.
След това Райън добави:
— В този случай, дами и господа, ще трябва да стиснем зъби. Искам да пуснете изявление, в което се казва, че по време на мисия в афганистанското въздушно пространство по покана на правителството на Афганистан неизвестни сили са завзели управлението на един от нашите безпилотни самолети за издирване и унищожаване на цели и са нападнали предна оперативна база на САЩ. Опитите ни да унищожим самолета, преди да премине в Пакистан, са били неуспешни. Ще намерим извършителите, убийците, и ще ги изправим пред съда.
Райън виждаше, че Бърджис не хареса това. Министърът на отбраната смяташе, че само няколко часа след изявлението талибаните ще говорят глупости по „Ал Джазира” и ще се хвалят, че те са го направили.
Той каза:
— Не бих искал да споделяме слабите си страни със света. Това ще насърчи повече хора да опитват.
Райън отговори:
— И аз не съм никак ентусиазиран, Боб. Но така само ще влошим нещата.
В този момент телефонът по средата на масата иззвъня. Президентът отговори:
— Да?
— Сър, току-що ни се обадиха от Гранична полиция. Безпилотният самолет е свален над Западна Небраска. Няма жертви.
— Слава богу — отговори Райън. Това беше първата добра вест за този ден.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Териториалният мениджър за продажби на компютри Тод Уикс седеше в една пицария пред хартиена чиния, омазана от парче пица със сирене.
Нямаше апетит, но не се сещаше за никаква причина да седи тук сега, в три следобед, и да не яде пица.
Насили се да отхапе. Сдъвка храната бавно, преглътна внимателно, разтревожен, че няма да се сдържи и ще повърне.
Повдигна му се, но това не се дължеше на пицата.
Обадиха му се за срещата в осем сутринта. Човекът отсреща не се представи, нито каза за какво ще се срещат. Само посочи часа и мястото, след което поиска от Тод да повтори указанията.
И след това затвори. След обаждането Уикс имаше чувството, че е глътнал жива котка. Прекара целия ден загледан в стената на кабинета си и през три-четири минути гледаше часовника си, желаейки едновременно никога да не стане три часът и в същото време да стане три, за да приключи с всичко това.
Мъжът, който му се обади, беше китаец — това стана ясно от гласа му по телефона, и националността на този човек и загадъчният разговор разтревожиха Уикс.
Не можеше онзи да не е шпионин и да не накара Тод да извърши някаква измяна, заради която ще го убият или вкарат в затвора за цял живот, но знаеше, че каквото и да искат от него, мамицата им, ще го стори.
Като се прибра у дома си след епизода с проститутката в Шанхай и китайския детектив, възнамеряваше да каже на неизбежния агент, който щеше да му се обади за онази скапана мисия, да си го завре отзад. Но не, не можеше да каже това. Онези имаха видеозапис и аудиозапис и само при спомена за белия си като лилия потен задник, който подскачаше нагоре-надолу на екрана на петдесет и два инчовия телевизор в хотелския апартамент, Тод разбираше, че китайците го държат за шибаните топки.
Откажеше ли им, несъмнено след няколко дни жена му Шери щеше да отвори електронната си поща с висококачествен видеозапис на цялото събитие.
„Не, мамицата му. Това не е истина. „Така си казваше преди, но чакаше обаждането и се страхуваше от онова, което щеше да последва.
Един азиатец с пазарска чанта влезе в пицарията, купи си пица „калцоне” и кутия „пепси” от мъжа зад гишето, след което понесе следобедното си ядене към малката зона с маси в задната част.
Тод, разбрал, че онзи е азиатец, не го изпускаше от погледа си, но когато мъжът наближи масата, продавачът на компютри сведе поглед към мазната си пица, смятайки, че в ситуация като тази погледът очи в очи трябва да се избягва.
— Добър ден.
Мъжът седна на малката маса, като наруши току-що установените от Уикс правила.
Тод вдигна поглед и стисна протегнатата ръка на китаеца.
Остана изненадан от външния вид на този шпионин. Той определено не изглеждаше злокобен. Видя му се към тридесетгодишен, по-млад, отколкото Тод смяташе, че е редно, и имаше вид на зубрач. Носеше очила с дебели стъкла, бяла риза и малко измачкан черен широк панталон.
— Как е пицата? — запита мъжът усмихнат.
— Добре е. Вижте, не е ли редно да идем някъде на закрито?
Младият мъж с дебелите очила поклати глава с усмивка. Захапа пицата си и направи гримаса заради горещото сирене. Отпи от колата си и каза: