Но това съобщение трябваше да замине.
Вчера приземиха цялата флотилия безпилотни самолети на САЩ, на военните, на разузнаването, на граничните сили — всичко, защото някакъв хакер беше успял да проникне в мрежата или в спътниковите сигнали, или пък и в двете, както пишеше в повечето предварителни доклади на Агенцията за национална сигурност, които Адам успя да прочете.
Когато научи за инцидента с безпилотния самолет в Афганистан, Адам разбра, че ще трябва да излезе на светло и да информира Ленгли, че тук, в Хонконг, той е по следите на Джа Шухай — китайски хакер на безпилотни самолети и беглец от американското правосъдие.
Не можеше да крие тази информация.
Яо знаеше, че в Ленгли може и да не се отнесат сериозно към неговото съобщение. Предположението му, че някакъв млад китайски хакер, откраднал програмен код за безпилотните самолети преди две години, е свързан някак с нападенията тази седмица и с отвличането на няколко американски безпилотни самолета, не почиваше на твърди доказателства.
Напротив, дори имаше доказателства, че Джа Шухай не работи по нищо на такова високо ниво, каквото е отвличането на безпилотни самолети. Яо не спомена триадите в съобщението си, но отвличането на такива самолети и убиването на американски войници в Афганистан някак не се връзваше с методите на „14К”. Не, по-вероятно се занимаваха с проникване в банки или с други форми на кражба с компютър, при условие, разбира се, че Джа работи за тях.
Адам искаше да се увери в това и молеше само за малко допълнителни ресурси, за да се поразрови повечко в компютърния център в Монкок.
Но Ленгли отказваше, обяснявайки, че всички хора в Азия в момента са ангажирани, също както и хората в централата.
Адам признаваше, че този отговор не е неоснователен, но се ядосваше. От Ленгли обясняваха простичко, че ако Китай имат връзка с инцидентите с безпилотните самолети, то това значи, че някои действа от вътрешността на страната. Всички разузнавателни сведения показваха, че агресивни компютърни операции от този мащаб трябва да започнат от Четвърти отдел на Генералния щаб на Народната освободителна армия. Там се намираха кибервоините на Китай.
Такова добре координирано нападение срещу Съединените щати би започнало оттам, а не от група хакери в Хонконг.
В отговора обясняваха на Адам Яо с назидателен според него тон, че ако Джа работи в Хонконг, в офис сграда, то това не означава, че представлява заплаха за сигурната мрежа на Министерството на отбраната на САЩ.
В края на краищата Хонконг не е Китай.
— Без майтап — отговори Адам на съобщението на екрана. Знаеше, че описаната от него ситуация е много необичайна, но все пак след събраната информация, макар и косвена, изискваше по-близък поглед.
Но шефовете му, аналитиците от ЦРУ, мислеха по друг начин.
Затова Адам не получи помощ, но това не се оказа най-лошата новина в съобщението от Ленгли. Шефовете му от Националната служба за подривни действия намекваха, че ще предадат тази полезна информация за местонахождението на Джа Шухай на полицията на САЩ.
Това означаваше според Адам, че до няколко дни в Монкок ще се появят черни джипове, от които ще излязат съдебни пристави. Триадите ще разберат, че онези представляват заплаха, и ще изкарат ФастБайт22 от града и Яо няма да го види никога вече.
Адам изключи компютъра и се облегна на стола си.
— Мамка му! — викна той в малката празна стая.
Джа Шухай не беше влизал досега в кабинета на Центъра. Малцина от служителите на „Призрачния кораб”, дори важните като Джа, бяха виждали отвътре изненадващо тясната и спартанска работна територия на своя водач.
Джа стоеше с отпуснати отстрани ръце и опрени едно в друго колене, в нещо подобно на военна стойка, защото Центъра не го покани да седне. Твърдият като камък гел в щръкналата коса на пънкаря хвърляше отблясъци под светлината от плоските екрани на бюрото на Центъра. Самият Център седеше на стола си пред мониторите, с безжичната слушалка в ухото и с неизменното си намръщено изражение.
Той каза:
— Унищожени са три американски безпилотни самолета, преди американците да прекратят полетите с тях.
Джа остана прав, без да каже нищо, замислен дали това е въпрос.
Центъра изясни объркването:
— Защо само три?
— Много бързо приземиха останалите си самолети. Успяхме да проникнем в друг един в Афганистан минути след първия, но онзи се приземи, преди нашият пилот да успее да завладее управлението му, а и нямаше оръжие. Щом установих това, се заех със самолета над Африка. Онази машина е ценна и технологично много напред. Това ще покаже на американците, че съществуват начини да им се нанесат големи вреди.