— Този самолет се заби в океана — отбеляза Центъра по начин, който Джа не можа да разгадае.
— Да. Това е продукт на „Нортроп Груман”, а моят софтуер е оптимизиран за платформите „Рийпър” и „Предатър” на „Дженерал Атомикс”. Надявах се пилотът да успее да го забие в някой кораб, но той загуби контрол много скоро, след като му прехвърлих управлението. Третият самолет летеше над Щатите и го завзех заради очевидната възможност да ги разтревожа силно.
Джа се гордееше с тези три пробива. Искаше малко повече благодарност от Центъра.
— Трябвало е да имаме повече пилоти — отвърна Центъра.
— Аз счетох за необходимо лично да се ангажирам с всяко отвличане. Можех да прихващам сигнала и да прехвърлям управлението на различни пилоти, но всяка операция имаше своите технически нюанси. Пилотът нямаше опита да поддържа сигнала.
Тун огледа доклада от Джа с подробностите за всяка операция. По вида му си личеше, че иска да направи и друг коментар, но вместо това само остави документа на бюрото си.
— Доволен съм.
Джа въздъхна продължително. Знаеше, че това е най-високата похвала от Центъра.
След това по-възрастният мъж каза:
— Надявах се на пет, дори повече, но и трите самолета, които си завзел, са добре избрани за максимално въздействие.
— Благодаря, Център.
— А троянският кон в мрежата им?
— Остава в действие. Подадох фалшива следа, която ще открият до седмица, но истинският троянски кон е готов за война в мига, в който самолетите им излетят.
— Фалшивата следа трябва да ги насочи към Иран, нали?
— Да, Център.
— Добре. Народната освободителна армия се надява, че американците ще атакуват Иран. Това е и крайната им цел. Аз обаче смятам, че армията недооценява възможностите на американците за разпознаване на заблуди. И все пак, всеки ден, в който във Вашингтон не се досещат за участието на Китай в операция „Земна сянка”, води силите ни по-близо до изпълнението на целите ни.
— Да, Център.
— Много добре — отговори Центъра и Джа се поклони, след което се обърна, за да излезе.
— Има още нещо.
Младежът рязко се обърна и застана мирно с лице към д-р Тун.
— Да?
По-възрастният мъж взе друг лист хартия от бюрото си и го огледа за момент.
— Изглежда, Джа, че ЦРУ са те наблюдавали. Тук, в Хонконг, има техен шпионин, който те следи. Не, не се притеснявай. Не си загазил. Знаехме, че дори и с тази маскировка е възможно някой да те разпознае. Онзи знае името ти, както й компютърния ти псевдоним. Вече не използвай ФастБайт двадесет и две.
Джа отговори:
— Слушам, Център.
— Но местният човек на ЦРУ, изглежда, не знае нищо конкретно за нашата операция. Ръководството на ЦРУ му отговаря, че за тях за момента не представляваш интерес, въпреки че може да поискат от полицията да те залови и върне в Америка.
Младежът с щръкналата коса не отговори.
След малко Центъра махна с ръка.
— Този въпрос ще го поставя пред нашите домакини. Те трябва да се грижат за нас. В края на краищата банковите ни операции им докарват доста пари.
— Да, Център.
— Ти трябва да ограничиш дейността си из града и ще настоя да удвоят охраната ти.
Този път Джа зададе въпрос:
— Какво ще правим с американеца?
Стана ясно, че Центъра вече е обмислил и този въпрос.
— Засега — нищо. Само ще предупредим „Четиринадесет К” да внимават. Това е критично важен момент за операция „Земна сянка” и не можем да правим нищо прекалено… кинетично спрямо този оператор, без да привлечем внимание от САЩ.
Джа кимна.
— Засега ще чакаме. По-късно, когато вече няма причина да стоим в сенките, ще напуснем Хонконг и ще накараме нашите приятели тук да се погрижат за господин Адам Яо от ЦРУ.
ТРИДЕСЕТ И ЕДНО
Джак Райън-младши седна на стола си пред бюрото в осем и тридесет сутринта, както правеше всеки работен ден.
Вече имаше предсказуем сутрешен ритъм. Ставане в пет и петнадесет, кафе с Мелани, тичане или тренировка, целувка за довиждане и петнадесетминутно шофиране до работата.
След като влезеше в офиса, обикновено започваше деня си с ровене на трафика до ЦРУ в Ленгли или до Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд. Но всичко това се промени след киберотвличането на трите американски безпилотни самолета. Сега Джак прекарваше повече от времето си в следене на трафика в обратна посока. Кибершпионите в Агенцията за национална сигурност получаваха всекидневно информация от ЦРУ за разследването на това нападение.