Джак четеше тази информация всяка сутрин с надеждата, че хората там ще стигнат бързо до дъното на случая, но Колежа не работеше официално по отвличанията на безпилотните самолети. Не, той и останалите аналитици все още се занимаваха с Истанбулския диск, но Джак четеше всичко друго, за да разбере докъде са стигнали с разследването в Агенцията за национална сигурност.
Дори водеше продължителни разговори с приятелката си на тази тема. Стана нещо като специалист в поддържането на лековат тон и проява на слаб интерес при обсъждането на работата на Мелани, когато всъщност искаше да разбере какво мисли тя като квалифициран аналитик. Момичето работеше по този въпрос, но за момента разследването се водеше от следователи от Агенцията за национална сигурност.
Тази сутрин имаше нещо ново. Твърди доказателства, поне доколкото Райън разбираше от данните, че Иран има връзка с нападението срещу безпилотните самолети.
— По дяволите — възкликна Райън, като си водеше записки за съвещанието тази сутрин. — Баща ми ще получи удар.
Бащата на Джак беше воювал с Обединената ислямска република преди няколко години, наритал бе задника на Техеран и бе убил нейния предводител. Въпреки че Ирак и Иран сега отново бяха две отделни държави, Райън не се изненада, че иранците продължават да създават проблеми.
Райън прецени, че баща му, като научи тази новина, ще започне подготовка за ответни действия.
Прекара повечето от предобеда в ровене из комуникацията между ЦРУ и АНС, а след това бързо разлисти вътрешните комуникации на ЦРУ. Не откри много информация по въпроса с безпилотните самолети, но забеляза, че една от програмите му за ровене из данните има предупреждение.
Джак щракна с мишката върху програмата, за да я извика на екрана.
Той използваше такава програма, за да търси ключови думи в трафика на ЦРУ, и всеки ден получаваше десет до двеста попадения за термини като „Оператори от либийското разузнаване”, „хакери”, и „поръчкови убийства”, затова искаше да види за какво точно го предупреждава програмата, с надеждата, че ще е нещо, което да помогне за преодоляването на оперативния застой на Колежа.
Когато програмата се появи на екрана, Джак примигна няколко пъти от изненада.
Програмата показваше термина ФастБайт22.
— Дявол да ме вземе — възкликна Джак. Хакерът от Истанбулския диск в документи на ЦРУ.
Райън бързо прочете съобщението. Един агент на ЦРУ в Хонконг без официално прикритие на име Адам Яо открил хакер от китайски произход на име Джа Шухай, който живее и работи в квартал на Хонконг. Според обяснението на Яо Джа вероятно използва псевдоним ФастБайт22 и определено е беглец от американското правосъдие.
Яо изтъкваше в съобщението си, че хакерът е работил като изпитател за проникване в компютърни мрежи на „Дженерал Атомикс” и е бил в затвор за опит да продаде на китайците информация за проникване в секретните програми на безпилотните самолети на фирмата.
Джак възкликна отново:
— Дявол да ме вземе.
Адам Яо предлагаше ЦРУ да изпрати екип в Хонконг да следят Джа и да научат повече за действията му, за връзките му и за приятелите му в Хонконг, за да определят дали не е свързан с наскоро проведените пробиви в компютърните мрежи на Министерство на отбраната.
Джак Райън-младши беше прочел хиляди, десетки хиляди съобщения на ЦРУ през четирите години като аналитик за „Хендли Асошиейтс”. Точно това съобщение според него съдържаше съвсем малко информация как точно Яо е открил Джа, как е свързал името му с псевдонима ФастБайт22 и с какво точно се занимава Джа. Този Адам Яо, изглежда, предлагаше на Ленгли само късче от пъзела.
От Ленгли бяха отхвърлили искането на Адам Яо за помощ в следенето на Джа Шухай.
Джак потърси досието на Адам Яо в архивите на ЦРУ. Докато чакаше резултата, погледна часовника си — до сутрешната среща оставаха няколко минути.
Двадесет минути по-късно Джак говореше на деветия етаж пред другите оператори, Гери Хендли, Сам Гренджър и Рик Бел:
— Агенцията за национална сигурност казва, че имат още много работа, но че са открили троянски кон в сигурната си мрежа във военновъздушната база „Крийч” в Невада. Един ред от кода краде софтуера за управление на безпилотните самолети, след това заповядва този софтуер да бъде пратен на някакъв сървър в интернет.
Бел каза:
— Ако мрежата на Министерство на отбраната не е свързана с интернет, как може софтуерът да отиде в такъв сървър?