Райън обясни:
— Всеки път, когато някой използва външен твърд диск, което правят, за да актуализират програмите или за да вкарват нови Данни в мрежата, троянският кон качва крадени данни в скрити части на диска автоматично и тайно от потребителя. След това, когато този диск бъде включен в компютър с достъп до интернет, данните се изпращат автоматично в команден сървър, управляван от лошите. Ако троянският кон си го бива, значи всичко става съвсем незабелязано.
Доминго Чавес каза:
— Старият начин за защита на позицията се нарича „трите П” — порти, пушки и пичове. Този метод явно никак не забавя нашите хакери.
Сам Гренджър запита:
— Къде са изпращани данните?
— На сървър в технологическия университет в Кум.
— Кум? — запита Карузо, на когото това име не говореше нищо.
Динг Чавес въздъхна:
— Иран.
— Онези кучи синове, а? — промърмори Дрискол.
Сам Гренджър каза:
— Май подозренията на ЦРУ се потвърдиха.
Джак се включи:
— Това не е съвсем така, Сам. Вирусът не управлява безпилотния самолет, а само копира програмата за управление и я изнася навън. Троянският кон води към университет в Иран, но за да контролират „Рийпър”, онези трябва да изпратят сигнал. За тази цел им трябва цял тон оборудване и опит, което обаче не значи, че не могат да го сторят.
— Е, не са ли иранците?
— Не знам. Колкото повече мисля, толкова повече се изпълвам с подозрения. Този ред код прави нещата така очевидни, та ми се струва, че оня, който е нагласил цялата операция, иска да ни насочи към Иран. Иска ми се на тази среща да присъства и Гавин, за да си каже мнението. А и напоследък той за друго не мисли.
Рик Бел се поколеба:
— Може да си прав, но той не е аналитик.
— Вярно. Не е обучен и няма търпението или темперамента да слуша гласове, различни от неговия, а това е важно за всеки аналитик, който си струва заплатата. Но все пак мисля, че трябва да гледаме на Биъри като на източник.
— Източник?
— Да. Казваме му всичко, което Агенцията за национална сигурност знае за нападението. Като започнем с информацията за филтъра за изнасяне на данните.
Рик Бел погледна към Гери Хендли.
Гери каза:
— Гавин си разбира от работата. Хайде да го доведем тук и да видим какво мисли. Джак, ще слезеш ли при него, за да си поговорите, когато приключим тук?
— Разбира се. А тази сутрин има и други новини от ЦРУ. За тях щях да кажа на Гавин и без това, защото го касае, но първо трябваше да се кача тук.
Гренджър запита:
— Какви новини?
— В Хонконг има агент без официално прикритие, който казва, че ФастБайт двадесет и две, човекът от Истанбулския диск, живее в Хонконг. Казва, че го следи вече няколко дни.
— И какво прави онзи? — запита Хендли.
— Това не е обяснено в съобщението. Агентът опитва да издейства помощ за разширяване на наблюдението, защото според него хакерът работил по софтуера на някои от атакуваните безпилотни самолети. Смята, че онзи може да е свързан с нападенията.
— Ленгли какво казват?
— Казват „да, ама не”. Предполагам, че ЦРУ са се вгледали прекалено много в Иран, за да се отнесат сериозно към информацията от Хонконг. Аргументират се доста добре.
Хендли каза:
— Но сигурни ли сме, че това е същият ФастБайт двадесет и две?
— Няма друг с такова име. Гледах навсякъде и смятам, че този е нашият човек.
Сам Гренджър забеляза изражението на Райън.
— Какво си намислил, Джак?
— Мисля си, Гери, че не би било зле да идем там и да помогнем на Адам Яо.
Сам Гренджър поклати глава.
— Джак, знаеш, че сме в оперативен застой.
— Колежа чака, но не и „Хендли Асошиейтс”.
Чавес запита:
— Какво искаш да кажеш, Джак?
— Онзи агент, Адам Яо, ръководи компания параван, която разследва фирми. Мисля си, че можем да идем при него като представители на „Хендли” и да кажем, че онзи, ФастБайт, е опитвал да влезе в нашата мрежа. Да се правим на тъпи, уж не знаем, че Адам Яо вече го издирва по линия на ЦРУ.
Залата остана тиха цели петнадесет секунди.
Накрая Гери Хендли се обади:
— Харесва ми.
— Страхотна идея, хлапе — призна Чавес.
Гренджър заяви:
— Добре, но трябва да пипаме внимателно. Райън и Чавес може да заминат за Хонконг и да се срещнат с Яо. Да видят какво могат да разберат за ФастБайт двадесет и две и да ни докладват.
Джак кимна, но Динг каза:
— Сам, ще предложа нещо и се надявам да го вземеш предвид.
— Казвай.
— Двамата с Райън не знаем много за хакерството. Искам да кажа, дори като концепция. Не знам как изглеждат тези сървъри, колко души ги управляват, кой какво прави и така нататък.