— По дяволите, Уикс, какво има?
Тод се върна рязко в реалния свят, извъртя се и се озова лице в лице с гневния на вид Гавин Биъри. Зад него се виждаха двамата мъже от охраната.
„Мамка му, мамка му, мамка му!”
— Ка… какво има?
Биъри каза:
— Знаеш какво има! Винаги носиш понички! Къде са ми поничките, по дяволите?
Тод въздъхна така, че изкара целия въздух от дробовете си, но усети как се изпотява под костюма. Усмихна се насила.
— Почти обед е, Гавин. Обикновено идвам тук доста по-рано.
Биъри отговори:
— Къде пише, че поничките са само за закуска? Обядвал съм с немалко понички и съм вечерял с не един и два ябълкови щрудела.
Преди Тод да измисли някакъв забавен отговор, Гавин добави:
— Хайде, качваме се в компютърния отдел, да видим каква нова играчка ми носиш.
Уикс и Биъри излязоха от асансьора на втория етаж и се отправиха към кабинета на Гавин. Уикс много би искал просто да остави диска и да си тръгне веднага, но винаги се качваха в този отдел, за да поговорят няколко минути по работа с Гавин и с някои от колегите му. Не искаше днес да изглежда по-различен от нормалното и затова се съгласи за кратко посещение на компютърния отдел.
Направиха няколко крачки, когато Тод забеляза един висок млад мъж с тъмна коса, който се насочи към тях.
— Хей, Гав. Търсех те.
Биъри каза:
— Излизам от отдела си за пет минути в седмицата и точно тогава имам посетител. Джак, това е Тод Уикс, един от доставчиците на компютърно оборудване. Тод, това е Джак Райън.
Тод Уикс подаде ръка и докато се запознаваше с младия човек, се досети, че стои пред сина на президента на Съединените щати.
Незабавно го обзе паника, коленете му блокираха, а гърбът му сякаш се втвърди.
— Радвам се да се запознаем — каза Райън.
Но Уикс не слушаше. В главата му бушуваха мисли, след като осъзна, че върши работа на китайското разузнаване срещу работното място на сина на човек, който по време на първия си мандат беше обявил война на китайците и сега отново се намираше в Белия дом.
Успя да промърмори:
— И аз се радвам да се запознаем.
Биъри каза на Райън, че ще му се обади, щом се освободи.
Джак Райън-младши тръгна обратно към асансьора.
Двамата с Гавин продължиха по коридора, но Тод Уикс се облегна с ръка, за да не падне.
— Мамка му, Уикс! Добре ли си?
— Да. Добре съм — отвърна мъжът, като се посъвзе. — Просто съм малко шашнат от такава звезда.
Гавин се разсмя.
Седнаха в кабинета и Биъри наля кафе.
— Не си казвал, че синът на президента работи за теб.
— Да. Започна преди около четири години. Но аз се старая да не говоря нищо за това. Той не обича прекаленото внимание.
— Какво прави тук?
— Същото, както повечето други, дето не са в компютърния отдел.
— И какво е то по-точно?
Биъри отговори:
— Финансово управление, търговия с валути. Джак го бива. Има мозъка на баща си.
Уикс не мислеше да си признава пред Биъри, че е гласувал за Ед Кийлти.
— Интересно.
— Ти май наистина си шашнат. Даже имаш вид, сякаш си видял призрак.
— Какво? Не, не. Просто съм изненадан. Нищо повече.
Биъри го изгледа за момент и Тод се постара да изобрази най — добрия си вид на човек, който е спокоен и съсредоточен. За миг съжали, че не е взел и четвърти валиум, преди да слезе от колата. Зачуди се как да смени темата, но за щастие, не се наложи. Биъри отвори пластмасовата кутия с твърдия диск и каза:
— Ето го.
— Да, това е.
Гавин извади диска от предпазния плик и го огледа.
— А защо се забавиха?
— Какво забавяне? — запита нервно Уикс.
Биъри наведе глава настрани.
— Да. Поръчахме го на шести. Обикновено такива неща ни ги доставяте до седмица.
Тод сви рамене.
— Ами дискът беше записан за късна доставка. Знаеш ме, приятелю, нося ти всичко максимално бързо.
Биъри изгледа продавача. Усмихна се и затвори кутията.
— Приятел? За какво ме четкаш? Искаш да ми продадеш подложки за мишка или какво?
— Не. Просто те чувствам като приятел.
— Целуването на задник е жалък заместител на кутията с понички.
— Ще запомня това. Надявам се, че системата ви не е пострадала от забавянето.
— Не, но аз сам ще инсталирам този диск след ден-два. Имаме нужда от него.
— Добре. Това е добре.
Биъри вдигна поглед от компонента, който можеше да вкара Уикс в затвора, и запита:
— Добре ли си?
— Да. Защо?
Биъри го изгледа.
— Изглеждаш малко особено. Не знам дали не се нуждаеш от почивка, или може би скоро си се върнал от такава.