Капнал от умора и останал почти без дъх, спря под боровете на площад Праса де Армаш покрай заплашителната статуя на дон Афонсо Енрикеш, остави чантата за малко и се огледа наоколо, любувайки се на средновековните крепостни стени, ограждащи широк площад. Тук, в крепостта Сао Жорже, са живеели всички португалски крале, след като дон Афонсо Енрикеш отвоювал Лисабон от маврите през 1147 година. Дори и дон Жоао II и дон Мануел I, великите монарси от епохата на Великите географски открития, са живели в крепостта, издигната на хълма в центъра на града. Прекоси потъналия в зеленината на дърветата площад и се облегна на каменната стена, за да се полюбува на панорамната гледка към града, разпрострял се до хоризонта, и безметежното огледало на Тежо, което проблясваше отпред, уловено в огромната желязна конструкция на моста 25 април в далечината.
Продължи покрай крепостната стена, докато стигна до едно кафене на открито в двора на бившата кралска резиденция, под сянката на исполинската кула Tope ду Пасо. Каменни лъвчета пазеха входа към двора, взряни в кръглите маси до стената и великолепната панорама. Нелсън Молиарти му махна от една маса, поставена между дънера на старо маслиново дърво и огромно оръдие. Томаш се присъедини към него. Останаха на открито, макар че според Томаш сивото и хладно време не беше особено подходящо за обяд тук; американецът обаче не изглеждаше ни най-малко притеснен от зимния хлад и намираше мястото за много приятно. Размениха обичайните поздрави, поръчаха си обяд и след като преминаха през формалностите, които подобна среща изискваше, Томаш представи накратко откритията си по отношение на извършената от Тошкано работа.
— Въз основа на ксерокопията, които намерих в дома на вдовицата, и проучваните от него документи в библиотечни архиви в Лисабон, Рио де Жанейро, Генуа и Севиля може да се заключи, че професор Тошкано е посветил по-голямата част от изследването си на установяване на произхода на Христофор Колумб — заяви Томаш. — Проявявал е необикновен интерес към всички документи, които свързват откривателя на Америка с Генуа, и явно се е опитвал да се увери в тяхната достоверност. Онова, което ще ви покажа сега, са сведенията, които професорът е събрал, и заключенията, до които според мен е стигнал.
— Нека да изясним нещо — помоли Молиарти. — Можете ли да гарантирате, че професор Тошкано не е посветил почти никакво време на откриването на Бразилия?
— Работил е по темата, за която е бил нает, в началото на проекта, сигурен съм в това. Но в хода на проучвателната работа навярно се е натъкнал на някакъв документ, който го е отклонил от първоначалния план.
— Какъв документ
— Нямам представа.
Молиарти поклати глава.
— Son of a bitch!183 — изпсува тихо. — Значи наистина ни е мамил през цялото време.
Американецът замълча. Томаш остана притихнал, изчаквайки събеседникът му да се успокои. Сервитьорът се появи с предястията, foie gras sauté184 c пияна круша и цикория за американеца и козе сирене със захаросани домати cherry185, карамелизирана ябълка с мед и риган за госта. Изисканият вид на hors d’oeuvre186 помогна на Молиарти да се успокои.
— Да продължа ли? — попита Томаш веднага след като сервитьорът се оттегли.
— Да. Go on187. — Взе вилицата и нетърпеливо посегна към foie gras sauté. — Добър апетит.
— Благодаря — каза португалецът и опита карамелизираната ябълка. — Да видим какви документи свързват Колумб с Генуа. — Наведе се и извади един лист от чантата, която стоеше опряна до едно от крачетата на масата. — Това е ксерокопие на писмо сто и тридесет, изпратено от помощник-архиепископа на Гранада Пиетро Мартире д’Ангиера от Милано до граф Джовани Боромео на 14 май 1493 г. — Подаде листа на американеца. — Прочетете, моля.
Молиарти взе листа, разгледа го набързо и го върна.
— Том, извинявайте, но не разбирам латински.
— Извинете. — Португалецът посочи едно изречение в копието. — Тук се казва следното: Redita ab Antipodibus ocidinis Christopherus Colonus, quidam vir ligur.
— Какво ще рече това?
— Че от западните краища е пристигнал някой си Кристофорус Колонус, лигуриец. — Извади втори лист от чантата. — А в едно друго послание, изпратено до италианския кардинал Асканио, писмо сто четиридесет и две, споменава Колумб като Colonus ille novi orbis repertor, тоест „Колонус, откривателят на Новия свят“. — Вдигна пръст. — Забележете, Ангиера го нарича Колонус, а не Колумб.
183
184
185
186
187