— Къде са тези писма?
— Публикувани са през 1511 г. от германеца Якоб Корумбергер със заглавие Legatio Babilonica и са преиздадени през 1516 г. от Арналди Гуилелми, миланец, в книгата му De Orbe novo decades, разказ за историята на Кастилия, пълен с грешки.
— Но вие сте видели оригиналните писма, нали?
— Не, мисля, че не са оцелели.
— В такъв случай онези, които са ги публикували в сборниците, може да са сгрешили името на Колумб.
Томаш поклати глава утвърдително, докато лакомо поглъщаше остатъка от козето сирене.
— Поради липса на оригиналните текстове този въпрос е съвсем основателен. Всъщност същият въпрос възниква и при документите, свързани с произхода на Колумб. Не можем да знаем доколко копистите са били стриктни при преписването на документите, не знаем и дали не са били правени опити за присвояване на националната принадлежност на откривателя чрез публикуване на фалшифицирани документи, в които са били променени ключови моменти от съдържанието. Както знаете, понякога е достатъчно да се промени само една запетая, за да се промени изцяло смисълът на текста. Като се има предвид, че нашият източник не са оригиналните писма на Ангиера, а копия от 1511 и 1516 година, би трябвало да допуснем, че е възможно името да е било подправено. Но това, което е валидно за името, е валидно и за произхода на Колумб. Ангиера е предполагал, че е от Лигурия, но дали копистите правилно са предали произхода на откривателя на Америка?
— Този Ангиера познавал ли е лично Колумб?
— Някои историци смятат, че е така, но истината е, че в писмо сто и тридесет той споменава мореплавателя като „някой си Кристофорус Колонус“. Ако говорим за друг човек, наричайки го „някой си“, се подразбира, че поне до този момент не го познаваме лично, нали?
— Така е — съгласи се Молиарти, докато приключваше с foie gras sauté. — Нека да допуснем, че съществуват неясноти относно достоверността на текста на този там Ангиера. Но предполагам, че има и други документи, които свързват Колумб с Генуа?
— Има, да — усмихна се Томаш. — Друг италианец, венецианецът Анджело Тревизано, изпратил през 1501 година на един свой земляк превода на италиански на първото издание на De orbe novo decades от Ангиера, където споменава за приятелството между Ангиера и Christophoro Colombo zenoveze, установявайки за първи път така ясно връзката на мореплавателя с Генуа.
— Виждате ли?
— Проблемът е, че професор Тошкано не се е доверявал на истинността на информацията в това издание, цитирайки по този повод в бележките си съмненията на изследователя Байери Бертоломеу. Прочетох Бертоломеу и видях, че този автор се съмнява в автентичността на текста от Ангиера, тъй като всичко му изглеждало нагласено така, че да отговаря на вкуса на ерудираната италианска читателска публика. De orbe novo decades е сензационен текст за времето си, нещо като писмата на Америго Веспучи за Новия свят. Не се казва самата истина, а онова, което публиката иска да чуе. А италианците държали да чуят, че la grande scoperta188 е дело на италианец.
— Хм — промърмори Молиарти, като се почесваше по брадичката. — Малко спекулативно ми звучи.
— Спекулативно е наистина — съгласи се Томаш. — Но в крайна сметка, какво не е спекулативно около Колумб? — Усмихна се. — И дотам ще стигнем. Искам само да ви кажа, че Тревизано публикувал през 1504 г. Libretto di tutte le navigationi di Re di Spagna, където отново става дума за Christoforo Colombo zenovese.
Молиарти махна към чантата на историка.
— Имате ли ксерокопие на този откъс от текста?
— Не — поклати глава Томаш. — Не е останал запазен нито един екземпляр от Libretto.
— И откъде знаете какво пише в него?
— Цитиран е от Фраканцано да Монталбодо в Paesi nuovamente retrouvati, издадена през 1507 г.
— Това е достатъчно, нали?
— Да, ако приемем принципа на вторичните извори. И все пак безспорен факт е, че не разполагаме с достъп до оригиналния текст и трябва да предвидим всички възможни последствия от това. От друга страна, важно е да се подчертае, че Тревизано не е познавал Колумб лично, поради което също се е ограничил с цитиране на други, в случая на Ангиера. Тоест, Монталбодо цитира Тревизано, който пък цитира Ангиера. — Потърси някаква бележка в бележника си. — Освен това, самият Монталбодо твърди, че „след римляните, само италианците открили земи“. Това невероятно изявление е толкова абсурдно, че издава намерението на автора, а то е да докаже, че всички откриватели са италианци, дори и онези, които в действителност не са. — Вгледа се в събеседника си. — Както разбирате, достоверността на информацията, получена при тези условия и при наличието на предпоставени тези, е доста съмнителна.
188