— Тогава да се абстрахираме от Тревизано. Какво остава?
— Доста неща. — Томаш извади папка с ксерокопия от чантата. — През 1516 г., десет години след смъртта на Колумб, един генуезки монах, Агостино Джустиниани, епископ на Небио, публикувал текст на няколко езика, озаглавен Psalterium Hebraeum, Graecum, Arabicum et Chaldeum, etc.189, който ce оказал манна небесна от непозната дотогава информация. Джустиниани разкрил, че откривателят на Новия свят Кристофорус Колумбус бил роден в Генуа, patria Gemiensis, родителите му били бедни плебеи, vilibus ortus parentibus, баща му бил carminatore, даракчия, поради което дори не бил назован по име. Пак според Джустиниани, Колумб също бил даракчия с основно образование. Преди да се спомине, мореплавателят оставил една десета от приходите си на Ufficio di San Giorgio, банката „Сан Джорджио“ в Генуа. Тази информация е повторена от Джустиниани в друга книга, Castigatissimi Annali190, публикувана посмъртно през 1537 г., където е променена само професията на Кристофорус. Вече не бил даракчия, а тъкач на коприна.
— Донякъде съвпада с онова, което знаем днес за Колумб.
— Без съмнение — призна Томаш. — Все пак в бележките си професор Тошкано е посочил някои спорни моменти, които е открил в информацията, предоставена от Джустиниани в Psalterium и в Castigatissimi Annali. Първо, Колумб не е могъл да остави на банката в Генуа една десета от своите приходи, защото е умрял в мизерия. А една десета от нищо си е нищо. — Усмихна се. — Но това е само забавна подробност. По- сериозно е твърдението, че Колумб бил слабо образован тъкач, тъй като то ни поставя в доста озадачаваща ситуация. Ако той е тъкал коприна и е бил невеж селяндур, откъде, по дяволите, е натрупал напредничавите знания върху космографията и мореплаването, които са му позволили да плува в непознати морета? Как е възможно при тези условия да му поверят не един кораб, а цяла флотилия? Как е успял да стигне до поста адмирал? Нима е допустимо такъв плебей да се ожени за дона Филипа Мониж Перещрелу, португалка от благородническо потекло, потомка на Егаш Мониж и родственица на генерал дон Нуно Алвареш Перейра, в епоха на големи класови предразсъдъци, когато връзките между мъже от народа и жени от благороднически произход са били абсолютно немислими? По какъв начин този невежа е получил достъп до кралския двор на великия дои Жоао II, най-могъщия и най-ерудирания монарх в онази епоха? — Професорът размаха копията на водените от Тошкано бележки. — Ясно е защо за професор Тошкано всичко това е било лишено от смисъл. Освен всичко, Джустиниани не е познавал лично мореплавателя и е бил принуден да цитира сведения от чужди източнци. Синът на Колумб, Ернандо Колон, обвинил Джустиниани в неточност и посочил редица фактически грешки, които лесно можело да бъдат проверени, намеквайки, че генуезкият автор е дал фалшива информация и по отношение на en este caso que es oculto191, странен израз от книгата на Ернандо, за който се предполага, че се отнася до произхода на баща му.
— I see192 — промълви Молиарти мрачно. — И какво още?
— Що се отнася до италианските претенции от XVI век, засега ще спрем дотук.
Сервитьорът прекъсна разговора с обяда. Вдигна празните чинии от предястията и сервира филе от морски дявол с лимон за Молиарти и порция скариди и речни раци на фурна с доматен сос, лимон и каперси за Томаш, плюс качамак от бяла царевица с миди. По поръчка на американеца сервитьорът наля в чашите им изстудено Casai Garcia193.
— В Португалия предпочитам риба пред всичко друго — сподели Молиарти, докато изстискваше лимона върху филето. — Риба на скара и студено зелено вино.
— Не е лошо, никак не е лошо — съгласи се Томаш със забодена на вилицата скарида.
— Ммм, прекрасно! — възклицаваше Молиарти, докато хапваше от рибата. Направи жест с вилицата по посока на госта си. — Няма ли други?
— Какви други?
— Ммм… хроникьори от петнадесети век, които да споменават Колумб.
— Има иберийски автори. — Томаш отпи глътка вино. — Да започнем от португалците. Руй де Пина в началото на XVI век говори за „Кристован Колонбо, италианеца“. Гарсия де Резенде го повтаря през 1533 г., както и Антонио Галвао — през 1550 г. Дамиао де Гояш — през 1536 г., Жоао де Баруш и Гашпар Фрутуозо през 1552 г. уточняват генуезкия произход на мореплавателя, като повечето го наричат Колом.
189
190
191
192
193