Молиарти потри очи, изморен от заплетената интрига.
— А кои са неоснователните твърдения?
— На първо място, споменатите гробници с герба и епитафиите на фамилията Колумб от Пиаченца. При посещението на гробището на града се оказа, че тези гробници съществуват наистина, но не с името Колумб. Те са на Колона. — Усмихна се. — Ако се вярва на бележките на професор Тошкано, изглежда, ръката на генуезки преводач се е намесила тук, преиначавайки Колона на Колумб. Всъщност в един друг пасаж преводачът е оставил латинското название на Колон, Колонус, а не Колумбус, влизайки така в противоречие с версията, че гробниците били на фамилия Колумб.
— Но Ернандо не твърди ли, че баща му тръгнал да странства по море заради някой си Коломбо Малкия от неговата фамилия?
Томаш се разсмя.
— Коломбо Младия, Нелсън. Младия. — Разлисти екземпляра на Животът на Адмирала. — Наистина така се твърди в книгата. Всъщност Колумб Младия е бил корсар и невинаги се е наричал Колумб. Става въпрос за Йордже Бисипат, когото италианците нарекли с прякора Колумб Младия, за да го различават от Колумб Стария, както бил известен нормандецът Гийом Кулон, наречен Коломбо по аналогия с френския израз coup long, „дългия удар“.
— Каква бъркотия.
— Така е. Но въпросът е друг. Как би могло Колумб да бъде фамилно име на бащата на Ернандо, след като Колумб Младия е било просто прякор? Единственото възможно предположение е, че и тук се е намесил преводачът, обърквайки нещата, които не е разбирал, и установявайки с motu proprio196 семейна връзка между Кристовао и Колумб Младия, каквато очевидно не е съществувала.
Молиарти унило се облегна на стола. Беше приключил с филето и отмести чинията настрани.
— Добре, независимо дали е Колона или Колумб, Пиаченца или Генуа, факт е, че Ернандо определя месторождението на баща си в Италия.
— Да, но професор Тошкано не е бил съвсем сигурен в това — отвърна Томаш, загледан в бележките. — Както в записките си, така и в полето на Животът на Адмирала, до абзаца, в който се посочва Пиаченца като родно място на Кристовао, Тошкано е написал с молив, че родом от този град вероятно не е бил мореплавателят, а дона Филипа Перещрело, първата жена на Колумб и майка на Диого Колон. Тошкано е бил склонен да вярва, че в оригиналния текст на Ернандо Пиаченца е бил посочен като вероятното родно място на дона Филипа и че италианският преводач е преиначил абзаца, замествайки името на дона Филипа с това на Кристовао. Всъщност Тошкано е написал тук италианската поговорка Traduttori traditori, което ще рече: „Преводачи предатели“.
— Това е спекулативно.
— Истина е. Но искам да ви напомня, че почти всичко около Колумб е спекулативно, защото личността му е обгърната от тайни и противоречия. — Отново се загледа в Животът на Адмирала. — Да видим и другите неоснователни твърдения, отбелязани от професор Тошкано, които подкрепят хипотезата, че Ернандо Колон не е техен автор. Например обяснението, че баща му, след като се добрал до брега, отишъл в Лисабон, където „се намирали мнозина от неговия генуезки край“.
— Ето ви една безспорна следа.
— Нека да помислим заедно, Нелсън. Не разказва ли самият Ернандо страници преди това, че е ходил до Генуа и не е намерил никакви роднини? Не твърди ли същият Ернандо, че баща му най-вероятно произхожда от Пиаченца? Как, след всичко това, се оказва, че баща му е от Генуа? В един момент не е от Генуа, а в следващия вече е. Пълна безсмислица. — Пак се зачете в ксерокопията на записките. — Ето още едно място, където професор Тошкано отново е употребил израза Traduttori traditori, подозирайки преводача в неправомерна намеса. — Взе други копия. — Всъщност има и други противоречия в Животът на Адмирала и те са толкова много, че отец Алехандро де ла Торе и Велес, каноник в катедралата в Саламанка, който добре познава творбата на Ернандо, стигнал до заключението, че книгата е била „допълнена и подправена от чужда ръка“.
— Искате да кажете, че всичко в нея е лъжа?
— Не. Животът на Адмирала без ни най-малко съмнение е била написана от Ернандо Колон, никой не оспорва това. Противоречията и необоснованите твърдения в текста могат да бъдат обяснени по два начина. Или Ернандо е бил абсолютно непоследователен, което изглежда малко вероятно, или някой е фалшифицирал ключови детайли от ръкописа, нагаждайки ги към вкуса на публиката в Италия, където книгата е била публикувана първоначално.
196