— Кой?
— Отговорът на този въпрос ми се струва очевиден. Би могъл да е само Балиано Форнари, генуезецът, който получил ръкописа от Луиш де Колон и публикувал само италианския превод, признавайки открито, че би желал славата от откриването на Америка да отиде първо „в държавата Генуа, родина на великия мореплавател“.
Молиарти нетърпеливо махна с ръка.
— По-нататък.
— Много добре — каза Томаш. — Нека да преминем към последния свидетел, определено най-важния от всички.
— Колумб.
— Точно така. Свидетелството на самия Христофор Колумб, El Almirante.
Сервитьорът се върна с подноса, отнесе празните чинии и остави на масата мармалад и плато с португалски сирена. Двамата мъже си сервираха сирене кейжо да сера, потопиха парченца в мармалада и ги погълнаха лакомо.
— Та какво е казал Колумб? — попита Молиарти, облизвайки парченце сирене, което се беше залепило за палеца му.
Португалският историк пое дълбоко дъх, преди да отговори, и прегледа ксерокопията, прибрани в чантата му.
— Днес знаем, че Колумб през целия си живот е крил миналото си. Наричаме го Колумб, но не съществува нито един документ, в който той самият да се назовава с това име. Нито един. В ръкописите, достигнали до нас, Колумб винаги се е представял като Колом или Колон. Това е факт, който никой не оспорва и който доста затруднява застъпниците на генуезката теза. Ако откривателят на Америка и тъкачът на коприна от Генуа са едно и също лице, как да си обясним факта, че мореплавателят никога не е използвал името на тъкача? Генуезците, които обвиняват антигенуезците в спекулативност при излагане на тезите си, сами прибягват до спекулативни хипотези, за да обяснят този странен факт. Човекът, когото днес наричаме Христофор Колумб, никога, доколкото ни е известно, не се е представял с това име и освен това умишлено е прикривал произхода си.
— Искате да кажете, че той никога не е казвал къде се е родил?
— Колумб е внимавал произходът му да не излезе наяве, с изключение на един-единствен случай. — Показа ксерокопията, които беше отделил. — Mayorazgo.
— Mayor… какво?
— Mayorazgo, или Майорат. Става въпрос за завещанието от 22 февруари 1498 г., с което се узаконяват правата на Диого Колом, първородния син на Адмирала, в навечерието на третата му експедиция до Новия свят. — Томаш хвърли поглед върху текста. — В този документ Колумб припомня на короната приноса си към нацията и призовава „католическите крале“ и техния първороден син принц Хуан да защитават неговите права:…mis oficios de Almirante del Mar Océano, que es de la parte del Poniente de ma raya que mandô asentra imaginaria, su Alteza sobre a cien léguas sobre las islas de las Açores, y otros tanto sobre las de Cabo Verde197. Чрез това завещание Колумб отдава тези права на своя син Диого, посочвайки, че първородният му син ще наследи законното име на баща си и неговите предци, llamados de los de Colon198. В случай че Диого умре, без да остави наследници от мъжки пол, правата му да се прехвърлят на неговия полубрат Ернандо, после на брата на Колумб, Бартоломеу, после на другия брат и така нататък, докато има мъжки наследници. — Томаш вдигна глава и впери погледа си в Молиарти. — Обърнете внимание на тази важна подробност. Колумб не е казал:…llamados de los de Colombo, когато говори за себе си и своите предци. Казва:…llamados de los de Colon.
— Разбрах вече — с мрачен вид процеди през зъби американецът. — А произходът?
— И дотам ще стигнем — вдигна ръка историкът към своя събеседник за малко търпение. — Mayorazgo постановява, че част от рентата, на която Адмирала имал право, трябвало да отиде в Ufficio di San Giorgio, и дава строги указания относно това как неговите наследници би трябвало да подпишат всички документи. Колумб искал те да не използват фамилното име, а само титлата El Almirante под странна пирамида от инициали и точки. — Томаш показа друг лист. — И ето че стигнахме до онази част, която ви интересува, Нелсън. Вас, а както изглежда, и Тошкано. В даден момент при съставянето на завещанието Колумб е направил нещо безпрецедентно. Адмирала припомня на владетелите, че е служил в Кастиля, siendo уо nacido en Genova, бидейки роден в Генуа.
— Аха! — възкликна Молиарти и почти подскочи на стола. — Това е доказателството!
— Спокойно, имайте търпение — каза Томаш, смеейки се на ентусиазма на американеца. — На друго място в Mayorazgo Колумб нарежда на своите наследници да поддържат връзка с Генуа, pues que della sali y en ella naci199.
197
198
199