— Сигурен ли сте, че това е ключът за шифъра? — попита Мадалена.
— Човек никога не е абсолютно сигурен, нали? Но бях убеден, че е това.
— Как стигнахте до този ключ?
— Открих, че шифърът е въпрос.
— Въпрос? Какъв въпрос?
— Шифрованият въпрос гласи: „Какво е ехото на Фуко, клонящо към 545?“ Дълго разсъждавах върху това и реших, че отговорът е judeu português229. — Сви рамене, потискайки разочарованието си от поражението.
— Няма ли някакъв синоним? Мартиньо обичаше да си играе със синоними.
— А, нима? — изненада се Томаш. Поглади брадичката си замислено. — Ами след XVI век насам започнали да наричат християнизираните евреи cristãos-novos230…
Извади писалката от джоба на сакото, взе бележника и написа двете думи. После, пресмятайки с помощта на пръстите си, изписа отдолу съответните числа:
C R I S T Ã O N O V O
3 17 9 18 19 1 14 13 14 21 14
Набра двете поредици от цифри и изчака един момент. Отново нищо не се случи, малката вратичка остана плътно затворена. Въздъхна и прокара ръка по косата, обезкуражен и без нови идеи.
— Не — възкликна той, поклащайки глава. — Явно не е това.
Дворецът се издигаше над мъглата, сякаш висеше над облаците, меланхолично обвили мрачните склонове на планината Синтра. Фасадата от светъл варовик, покрита със сфинксове, крилати фигури и странни животни, вплетени в мануелинови възли или обвити в стилизирани листа от акант, напомняше паметник от XV век с цялото си готическо великолепие на стил мануелин, но с мрачното, зловещо излъчване на прокълнат замък. Полюшвайки се над облачната драперия, скрила зеления склон на хълма, малкият дворец искреше под слънчевите лъчи, пречупени от следобедната мъглива пелена, наподобявайки вълшебна крепост, омагьосан палат с назъбените си куполи, пинакли, амбразури, островърхи кули и кулички, нереално и изгубено във времето място.
Взрян в малкия дворец, увиснал над мъглата, Томаш не знаеше какво да мисли. Понякога Кинта да Регалейра му се струваше райско кътче; но под тъмната мантия на мъглата мистичната му красота беше плашеща и мрачна, сякаш бе свърталище на сенки, стаени в тъмни лабиринти. Томаш прекъсна съзерцанието си и погледна часовника. Беше три часа и пет минути следобед, Молиарти закъсняваше. Имението беше пусто. Беше делничен ден в средата на март и естествено не можеше да се очаква поток от посетители. Горещо си пожела американецът да не се бави много; не му се стоеше повече сам на това място, което при други обстоятелства би му се сторило приятно, но сега вдъхваше ужас.
Седнал на пейка пред градината, до централната loggia231, която свързваше имението с улицата, откъсна поглед от зловещия дворец и се загледа за миг в статуята пред него. Беше Хермес, вестоносецът на Олимп, бог на красноречието и ораторското изкуство, но също тъй лукаво и измамно божество, отвеждащо в Хадес душите на мъртвите; богът, от чието име произхождаше това на херметизма, символа на недостижимото. Томаш се огледа наоколо и си помисли, че несъмнено това бе един от най-подходящите богове за покровител на Кинта да Регалейра, владение на Хермес, където и камъните криеха загадки, където сякаш въздухът бе натежал от тайни.
— Hi, Tom — поздрави Молиарти, който се появи откъм стълбите към градината. — Извинявай за закъснението, но трудно намерих това място.
Томаш се надигна от пейката и поздрави новодошлия с облекчение.
— Използвах момента да се полюбувам на пейзажа и да подишам чист планински въздух.
Американецът се огледа.
— Какво е това място? Имам… creeps, как се казваше на португалски?
— Тръпки ме побиват.
— Точно така. Побиват ме тръпки.
— Навярно Кинта да Регалейра е най-езотеричното място в Португалия.
— Really?232 — учуди се Молиарти, гледайки към пустия дворец. — Защо?
— В края на XIX век, още по времето на монархията, имението било купено от човек на име Карвальо Монтейро. Монтейро Милионера, както го наричали, натрупал голямо състояние в Бразилия и бил сред най-богатите хора в страната. Карвальо Монтейро бил също и един от най-високо образованите мъже за времето си; той решил да превърне имението в езотерично алхимично място, където би могъл да положи основите на един фантастичен проект за възвръщане на величието на Португалия, на основата на националистическата митологична традиция и героичната епопея на Великите географски открития, достигайки до устоите на Петата империя. — Посочи към двореца вдясно, който се подаваше сред мъглата мрачен, горделив, почти заплашителен. — Вижте тази архитектура. Какво ви напомня?
229
230
231
232