— Но ибисът няма нищо общо с Откритията.
— Всичко, драги ми Нелсън, има общо с Откритията. Ибисът символизира, както вече ви казах, скритото познание. В Книга на Йов, в която тази птица въплъщава силата на предсказанието, се казва: „Кой даде на ибиса мъдростта?“ Какво всъщност е бил светът през XV и XVI век, ако не скрито място; откровение, което чака да бъде прочетено; тайна, която очаква да бъде разбулена? — Загледа се в стените на двореца, които се извисяваха в далечината. — Великите географски открития са свързани с тамплиерите, които намерили убежище в Португалия, бягайки от предприетите срещу тях гонения във Франция, с благословията на папата. В интерес на истината, тамплиерите донесли в Португалия необходимите знания за великите морски пътешествия от XV и XVI век. Затова и тази мистична традиция е свързана с Откритията, мистицизъм, чиито корени са в епохата на Класицизма и Възраждането. Има четири текста с фундаментално значение за разбирането на архитектурата на това изпълнено с тайнственост място: Енеида на Вергилий, Лузиадите от Луиш де Камоеш, Божествена комедия от Данте Алигиери и един езотеричен текст от Ренесанса, изпълен с мистерии и алегории, озаглавен Hypnerotomachia Poliphili233 от Франческо Колона. Всички те, по един или по друг начин, са били овековечени в камъните на Кинта де Регалейра.
— I see.
Португалският професор посочи една пейка малко по-нататък, пред езерото, до египетския извор.
— Да поседнем?
— Да.
Приближиха се до издълбаната в мрамора скамейка, с две хрътки, застанали отстрани като охрана, и статуя на жена в средата с факла в ръце.
— Това е скамейка 515 — поясни Томаш, спирайки пред композицията. — Знаете ли какво е 515?
— Не.
— Това е код от Божествена комедия на Данте. 515 е мистичното число на божия пратеник, който ще дойде, за да отмъсти за тамплиерите и да възвести третата епоха на християнството, епохата на Светия дух и вечния мир на земята. — Изрецитира по памет: „Когато един божи вестител, петстотин и десятка и петица, ще погуби държанката ведно с гиганта, с когото прелюбодейства“. — Усмихна се. — Откъс от Чистилището, част втора от Божествена комедия. Отправи жест към каменната скамейка. — Както виждате, подобно на всичко останало в Кинта да Регалейра, и тази скамейка тук е алегория.
Настаниха се на студената скамейка. Американецът се загледа е любопитство в хрътката, седнала до него, и жената е факлата.
— Коя е жената?
— Беатриче, Дантевият водач в рая.
— Тук наистина всичко е история.
Томаш отвори чантата, е която не се разделяше никога, и извади бележника.
— Точно както ви казвах — прошепна. — Но има още една история, която бих искал да ви разкажа.
Томаш прелисти бележника и се облегна на твърдата скамейка.
— Португалският произход, който Умберто Еко приписва на Колумб, тласна в друга посока моите изследвания. Търсих разни елементи, проучих обстойно ксерокопията на документите, написани собственоръчно от великия мореплавател, и открих някои неща, които сигурно ще ви се сторят интересни. — Хвърли поглед на записките. — Първото нещо, което бихме могли да кажем, е, че спорът за националната принадлежност на Колумб в наши дни трябва да отчита факта, че по времето на мореплавателя страните не са били това, което са днес. Например Испания е целият Иберийски полуостров. Португалците сами са се смятали за испанци и негодували, когато кастилците злоупотребявали, като си присвоявали това име. Не е имало португалски мореплаватели в смисъла, който влагаме днес, а мореплаватели в служба на краля на Португалия или на кралицата на Кастилия. Фернандо Магелан например бил опитен португалски мореплавател, който обиколил света с кастилска флотилия. И докато бил с тях, бил кастилец.
— Малко като Фон Браун, нали?
— Моля?
— Фон Браун е германец, който решил да отиде до Луната като американец.
— Да, точно така — съгласи се Томаш. — Второто нещо, което би трябвало да отчетем, е, че големият спор относно истинската националност на Колумб се е водил около 1892 г., по повод 400-годишнината от откриването на Америка, в разгара на изострен национализъм. Испанските историци започнали да откриват уязвими места в генуезката теза и излезли с предположението, че Колумб бил галисиец или каталонец. Италианците, които преживявали националистически подем, свързан с политическото и културно утвърждаване на новосъздадената държава, отхвърлили яростно тази възможност. От този период датира и появата на фалшифицирани документи, както от едната, така и от другата страна.
233