— Не съм съгласен. Италианците са се стремили да установят истината.
— Така ли мислите? — Томаш извади малка книга от чантата, озаглавена Sails of Hope234, и започна да търси някакъв подчертан абзац. — Това изследване е посветено на истинската идентичност на Колумб. Негов автор е евреинът Симон Визентал, известен с издирването на нацистки престъпници. Визентал разказва, че разговарял с един италиански историк за проучването и чул следната реплика. — Томаш преведе думите на италианеца, цитирани в книгата: — „Няма значение какво ще откриете. Важното е да не изкарате Христофор Колумб испанец“. — Погледна Молиарти. — С други думи, за този италиански историк истината не била толкова важна, колкото националистическата потребност да се запази италианската самоличност на Колумб на всяка цена.
— Ами!.. — разсмя се американецът. — Нима вие не правите същото, само че с обратен знак?
— Лъжете се, Нелсън. Както ви обясних, това, което се опитвам да направя, е да възстановя изследването на професор Тошкано; задачата, която ми възложихте. Но ако желаете да спра, не се колебайте да ми кажете.
— Хм — измърмори Молиарти. — Няма защо да драматизираме. — Направи кратка пауза, преди да промени посоката на разговора. — Кажете ми, Том, смятате ли, че тезата за испанския произход на Колумб би могла да издържи?
— Не, не смятам. Вярно е, че папа Александър VI в писмо до „католическите крале“ нарича Колумб „любим син на Испания“, но истината е, че по онова време името Испания означавало целия Иберийски полуостров, включително Португалия. От друга страна, подобен израз не означава непременно, че Колумб е бил роден там, макар че това се подразбира. Но би могло да се каже, че папата говори за него като за осиновен син на Испания.
— Като Фон Браун, който бил осиновен от Америка.
— А така ли е действително?
— Ами… ммм… да, в известен смисъл.
— При добро желание, бихме могли да разглеждаме изявлението в именно такъв смисъл. Но само при добро желание… — Намигна предизвикателно. — Да оставим това. Важно за нас е да разберем дали съществуват неопровержими свидетелства, че Колумб не е роден в Кастилия или Арагон. Първият документ, от който узнаваме за присъствието на Колумб в Испания, датира от 5 май 1487 година и се отнася за направено плащане на Cristobal Colomo, extrangero235. Чуждестранният произход на мореплавателя дори е бил доказан в испански съд, когато първият му син, Диого Колом, завел дело срещу короната заради това, че не е уважила клаузите от договора, подписан между „католическите крале“ и Колумб през 1492 година. По време на това дело много свидетели посочили под клетва, че Колумб е говорел кастилски с чужд акцент. Съдът отхвърлил иска с аргумента, че монарсите можели да облагодетелстват по този начин испанските граждани, но не и чужденец, ако той не е пребивавал в страната най-малко осемнадесет години. — Направи справка в записките си. — Присъдата от делото е запазена в кодекс V.II.17, който се намира в Библиотеката на Ел Ескориал, и в нея се казва следното: El dicho don Cristobal era extrangero, no natural ni vecino del Reino, ni morador en el236. Следователно, Колумб е чужденец.
— Генуезец — уточни американецът.
— Продължавате да настоявате на своето — изсмя се Томаш.
— Може и наистина да е бил генуезец, кой знае? Но трябва да разгледаме и португалската хипотеза, възприета от Умберто Еко. Очевидно и професор Тошкано се е придържал към нея. — Направи пауза, преглеждайки записките на следващата страница от бележника. — Първото значимо свидетелство било представено от един от най-големите космографи и географи на XV век, Паоло Тосканели от Флоренция. Този голям учен поддържал кореспонденция с португалския каноник Фернам Мартинш и с Колумб. Особено любопитно е едно писмо, написано на латински, което е било изпратено до Лисабон през 1474 г. Посланието на Тосканели до мореплавателя започва с израза: „Получих писмата ти…“, в множествено число, от което се разбира, че Колумб му е писал повече от едно писмо, навярно относно западния път към Индия. В отговора си Тосканели коментира обстойно възможността за подобно пътуване, но в нашия случай е важно заключението, до което стига. Тосканели казва следното. — Прокашля се. — „Не се учудвам… че ти, с твоя храбър и благороден дух, и доблестният португалски народ, прославен през вековете от героичните дела на безброй знаменити мъже, сега горите от желание да осъществите това пътешествие“.
234
235
236