— Странно писмо, а? — заинтригувано каза Молиарти.
— Добре е, че сте съгласен с това.
— Значи португалският крал е поканил Колумб да се върне в Португалия през 1488 г.?
— Не е точно така, както е написано тук.
— Не е ли?
— Тук се казва, че Колумб е писал писмо до краля дон Жоао II, предлагайки отново услугите си. В това писмо Колумб навярно е изразил опасения относно възможността да се изправи пред кралското правосъдие.
— Но защо?
— Направил е нещо в Португалия. Не забравяйте, че Колумб съвсем набързо напуска Португалия, някъде към 1484 г., четири години преди да се осъществи тази кореспонденция. Нещо се е случило, което е наложило бягството на Колумб и на сина му Диого в Испания, но не знаем какво. Една от мистериите около Адмирала е именно липсата на документи за живота му в Португалия. Явно са се случили много важни неща, но нищо, което би могло да хвърли светлина върху събитията, не се е запазило, сякаш всички документи са пропаднали в черна дупка. От това писмо се разбира, че нещо наистина се е случило, нещо, което го е накарало да избяга.
— Къде се намира това писмо на Колумб до дон Жоао II?
— Не би могло да бъде намерено в португалските архиви.
— Жалко.
— Има още една любопитна подробност.
— Каква?
— Почти приятелския тон, с който дон Жоао II се обръща към Колумб, преди мореплавателят да е станал известен: „…наш специален приятел в Севиля“. Не е някакво формално писмо между могъщ владетел и някакъв чужденец тъкач без образование, това е писмо между двама души, които се познават добре.
Молиарти повдигна вежда.
— Това писмо не изглежда да има някакво отношение към проблема с произхода на Колумб.
Томаш се усмихна.
— Може би не — допусна той. — А може и да има. В този случай става ясно, че двамата са се познавали по-добре, отколкото сме мислили, и че Колумб е посещавал португалския двор, което ни дава основание да предположим, че става въпрос за благородник, хипотеза, която се поддържа и от два други факта. Първият е женитбата му с дама от благородно потекло, дона Филипа Мониж, нещо немислимо за един плебей.
— Но ако той е бил благородник, нещата придобиват друг смисъл.
— Сигурен ли сте, че не е било възможно плебей да се ожени за благородна дама?
— Абсолютно — потвърди Томаш с категорично поклащане на глава. — Говорих с един мой колега от факултета, експерт по Великите географски открития, който ми каза, че не познава случай, дори един-единствен случай на женитба между плебей и благородна дама през XV век. Знае за два случая от XVI век, при които богати буржоа се женят за аристократки, но не и през XV век. По онова време е било невъзможно.
— Хм — промърмори американецът. — А какво е другото нещо, което подкрепя хипотезата, че Колумб е бил благородник?
Историкът извади от чантата си още един лист.
— Ето този документ, за който още не съм ви говорил. Става въпрос за указ на Исабел Католическа от 20 май 1493 г., с който тя предоставя на Колумб правото на личен герб и в който се казва следното… — Проследи с пръст съответния абзац от текста на листа, който държеше в ръцете си.- Y en outro cuadro bajo la mano izquierda las armas vuestras que sabiades tener238. — Погледна към Молиарти въпросително. — Las armas vuestras que sabiades tener? Значи Колумб е имал собствен герб? А аз си мислех, че той е само един тъкач на коприна, необразован плебей. — Извади още един лист от чантата и го обърна към Молиарти, с хералдическо изображение от лявата страна. — Вижте, това е гербът на Колумб. Както забелязвате, той се състой от четири изображения. Отгоре има крепост и лъв, представящи кралствата Кастилия и Леон, а долу в едната четвъртинка има острови сред морето, символизиращи откритията на Колумб. — Заби пръст в последната четвъртинка на герба. — А това тук е образът, за който Исабел Католическа е казала, че съответства на armas vuestras que sabiades tener. И какво виждаме? — Направи пауза, преди да отговори на собствения си въпрос. — Пет малки котви, разположени под формата X на син фон. А сега вижте това.
238