Показа изображението на португалския герб вдясно.
— Както виждате, изображението на петте малки златни котви от последната четвъртина на герба на Колумб показват необикновено сходство с кралския герб на Португалия, на който петте щитчета са съставени от пет безанта239, разположени също във формата на X, символ, който и до ден днешен присъства в португалското знаме.
— Исусе!..
— С други думи, гербът на Колумб съдържа директни препратки към символите на Леон, Кастилия и Португалия.
— Невероятно…
— Което на свой ред потвърждава изказването на Хоан Лоросано.
— Кой е този?
— Хоан Лоросано е испански юрист, съвременник на Колумб. — Прегледа записките си. — Лоросано споменава Адмирала като „някой, за когото твърдят, че е лузитанец“.
— Хм — прошепна Молиарти замислено. — Казал е „твърдят“, следователно не е бил сигурен…
— O, Нелсън, не се правете, че не разбирате. Важното в това твърдение е фактът, че произходът на Колумб очевидно е бил тема на коментари.
— Има ли съвременник на Колумб, който да твърди със сигурност, че Колумб е португалец?
Томаш се усмихна.
— Има. По време на Pleyto de la Prioridad двама свидетели — Ернан Камачо и Алонсо Белас — наричат Колумб „португалски принц“.
— Ох! — изстена американецът, сякаш го пронизаха в гърдите.
— Има още нещо, което бих искал да ви кажа — добави Томаш, проверявайки нещо из бележника си. — В разгара на спора между испанските и италианските историци относно произхода на Колумб, един от испанците, президент на Кралското географско дружество, Рикардо Белтран и Роспиде, е публикувал текст, който завършва е криптирана фраза. Той е казал: El descubridor de America no naciό en Génova y fué oriundo de algún lugar de la tierra hispánica situado en la banda occidental de la Península entre los cabos Ortegal y San Vicente240. — Погледна Moлиарти право в очите. — Това действително е необикновено изявление, като се има предвид, че принадлежи на авторитетен испански академик и е казано по време на разгорещен националистически дебат.
— Извинете, но не виждам какво толкова необикновено има…
— Нелсън, нос Ортегал се намира в Галиция…
— Точно така. Нормално е испанец да защитава испанския произход.
— …а нос Висенте се намира на южния край на Португалия.
Молиарти отвори широко очи.
— O!..
— Както отбелязахте, абсолютно естествено е в условия на такъв голям националистически дебат, испански историк да защитава тезата, че Колумб произхожда от Галиция. Но открито да споменава целия португалски бряг като вероятно родно място на Адмирала, в този контекст, вече не ми се струва толкова естествено. — Томаш вдигна показалец. — Освен ако не е знаел нещо, което не е искал да разкрие.
— А дали е знаел наистина?
Томаш се усмихна и поклати глава утвърдително.
— Явно е знаел. Роспиде имал португалски приятел, наречен Афонсо де Дорнелаш, който е бил и приятел на прочутия историк Армандо Кортезао. На смъртния си одър испанският учен разкрил пред своя португалски приятел, че сред книжата на Жоао да Нова, съхранявани в частен архив в Португалия, имало някакви документи, хвърлящи светлина върху произхода на Христофор Колумб. Дорнелаш го попитал няколко пъти къде се намира въпросният частен архив. Роспиде му отвърнал, че предвид разгорещените страсти, които Колумбовият въпрос предизвиква в Испания, рискувал да провокира голямо брожение, ако разкрие къде могли да бъдат открити тези документи. Малко след това испанският историк умрял, отнасяйки тайната завинаги със себе си.
Обърна се и пак тръгна към миниатюрната катедрала, какъвто беше параклисът, още едно изпълнено с мистерия място, което Кинта да Регалейра криеше зад стените си, една нова глава от тази необикновена книга, изваяна от камък.
С ИЗПЪЛНЕНО С УПОВАНИЕ СЪРЦЕ ТОМАШ се появи следващата събота пред вратата на къщата в Сао Жорже ду Щорил. Носеше в ръцете си разкошен букет от цинии, едни — бели, други — аленочервени, трети — жълти, с цветове, широко отворени към светлината, сякаш искаха да прегърнат целия свят. Беше прочел в книгата на Конщанса, че циниите означават мисли по някого, който отсъства, със скрити драматични послания от рода на: „Потънал съм в мъка, че те няма“, или просто: „Липсваш ми“, послания, които му се сториха подходящи за случая. Но тъщата, която дойде да отвори вратата, изгледа цветята с пренебрежение и поклати глава, когато той попита дали може да поговори с жена си.
239
240