Излязоха на широкия площад и се запътиха към Стената. Томаш се вгледа в грапавата повърхност, по която бяха избили зелени туфи от бленика, а на върха, сред пролуките на скалите, още пъстрееха кученца. Камъните при основата бяха огромни, виждаше се, че са били част от старата крепостна стена, докато тези на високото, доста по-дребни, явно бяха добавени по-късно. В каменните бразди съзря дори две гнезда, навярно на лястовичките или врабчетата, които прелитаха над площада, изпълвайки го с божествено чуруликане и оживено цвъртене.
— Защо Храмът е толкова важен за вас? — попита гостът, спирайки насред площада, за да се полюбува на стената.
— Храмът е свещен.
— Но защо?
— Храмът е средище на духовната вселена, мястото, през което добротата влизала в света. На това място хората въздавали почит към Бог и неговата тора247. Тук Авраам едва не пожертвал Исаак и пак тук Йаков сънувал стълба, която стигала до небето. Когато римляните сринали Храма, ангелите слезли на Земята, покрили тази част от стената с крилата си, за да я защитят, и казали, че тя никога не ще бъде разрушена. Затова пророците твърдят, че божието присъствие никога няма да изостави останките от Храма, Западната стена. Никога. Според тях стената не може да бъде съборена, тя ще стои тук во веки веков. — Посочи към огромните каменни блокове в основата на стената. — Виждате ли тези камъни? Най-масивният от тях тежи четиристотин тона. Това е най-големият камък, пренасян някога от хора. Такива камъни няма нито в древногръцките паметници, нито в египетските пирамиди, нито в модерните сгради в Ню Йорк или Чикаго. Няма кран, който би могъл да повдигне този камък. — Пое си дълбоко дъх. — Талмудът учи, че когато Храмът бил разрушен, Господ затворил всички врати на небето. Всички, освен една. Вратата на сълзите. Западната стена е мястото, където евреите идват, за да поплачат, тук е Вратата на плача. Всички молитви, изречени от евреите из целия свят, се стичат към Западната стена и тук, през Вратата на плача, се въздигат на небето и стигат до Бога. Мидраш разкрива, че Бог нито за миг не се отделя от Стената. „Песен на песните“ сочи присъствието му с думите: „Ето, стои зад стената ни“.
— Но след като Храмът е толкова важен, защо не го възстановите?
— Той ще бъде издигнат наново, когато дойде Месията. Трети Храм ще бъде въздигнат на мястото, където са били Първият и Вторият храм. Мидраш казва, че този Трети храм вече е издигнат на небето и само чака да се подготвим на Земята. Всичко сочи, че това време настъпва. Много силен знак е завръщането на юдейския народ в Обетованата земя. Месията ще построи Храма на хълма Мория, Храмовия хълм.
— А как ще познаете Месията? Как ще разберете, че именно той е Месията, а не някой самозванец?
— Знакът, че Месията е истинският Месия е именно възстановяването на Храма.
— Но тук са джамията „Ал Акса“ и Куполът на скалата — каза, сочейки към ислямските сводове зад стената. — За да издигнете Третия храм, ще трябва да срутите „Ал-Акса“, която е една от трите най-големи светини за исляма, както и всичко, което се намира тук. Харам аш Шариф е свещено място за мюсюлманите. Как смятате, че ще реагират те на това?
— Въпросът ще бъде разрешен от Господ и от Неговия пратеник, Месията.
Португалецът се смръщи скептично.
— Ще видим — каза той. Погледна към хълма Мория и кимна нататък. — Каим, обяснете ми, защо при толкова хълмове тук и евреи, и мюсюлмани сте избрали точно един и същи хълм за свещено място?
— Отговорът на този въпрос се крие в историята. Римляните прокудили евреите от Йерусалим и предприели жестоки гонения срещу християните. Но през IV век от християнската ера император Константин се покръстил и станал християнин. Майката на Константин, Елена, дошла в Йерусалим и наредила да бъдат построени първите християнски църкви по местата, свързани с живота на Христос. Йерусалим възвърнал славата си. През 614 година персийска войска нахлула по тези земи и с помощта на юдеите унищожила християните. Византия завладяла Палестина през 628 година, в същата година, в която армия, водена от Мохамед, покорила Мека, възвестявайки появата на нова религиозна сила, исляма. Десет години по-късно, вече след смъртта на Мохамед, наследникът му халиф Омар разбил византийците и завзел Палестина. И понеже ислямът признавал Авраам и Стария завет, за неговите последователи Йерусалим също бил свято място. Нещо повече, мюсюлманите смятали, че Мохамед се е възнесъл тъкмо от Even ha-Shetiyah, камъка, на който Авраам едва не принесъл сина си в жертва и върху който юдеите били издигнали своите два храма. Мюсюлманите събрали останките, разхвърляни от римляните из хълма Мория, и построили тук своите светилища, Куполът на скалата през 691 г. и джамията „Ал Акса“ — през 705, и двете в пределите на свещеното място Харам аш Шариф. — Махна с ръка, сочейки хълма зад Стената на плача и златния купол, който светеше на слънцето, сякаш бе царска корона на Стария град. — Християните и юдеите нямали право да посещават това място, изградено на хълма Мория, но били оставени да живеят в Йерусалим. Последвал период на относително толерантно съжителство до XI век, когато мюсюлманите променили политиката си и забранили достъпа на християни и евреи до Йерусалим. И това било само началото на проблемите. В отговор християнска Европа предприела кръстоносните походи. Християните отвоювали Йерусалим и стигнали дотам, че дори основали религиозен орден е името на Храма.
247