— Бедните рицари на Христос и Храма на цар Соломон.
— Точно така. Рицарите от Ордена на Храма, известни също като тамплиери. Те се настанили тук, в Харам аш Шариф, и се заели да правят разкопки. Знае се, че намерили ценни реликви, но не се знае точно какви. Някои говорят, че открили Ковчега на Завета и свещения потир, от който Христос отпивал на Тайната вечеря и в който събрали кръвта му, докато умирал в агония на кръста.
— Свещения Граал.
— Да. Някои казват, че Свещената плащеница, покрова, в който било завито тялото на Христос след разпятието, също била намерена от тамплиерите. Това са тайни, които нямат отговор и до днес, но които са допринесли за превръщането на хълма Мория в митично място и за християните.
Двамата мъже се бяха приближили до мястото за молитва. Останаха загледани във вярващите, които миеха ръцете си в леген, съсредоточени в пречистването, преди да отидат да се помолят пред Стената, разделени от mechitzah248 на мъжка половина, отляво, и женска. Застанали пред стената, мъже от едната страна и жени — от другата, поклащаха глава и тяло в ритмична молитва, понякога с книга в ръцете.
Двамата направиха малка обиколка и излязоха откъм северния край на площада, поеха по „Хашалшелет“ на ъгъла с библиотеката „Халиди“ и продължиха по улица „Давид“. Минаваше два часът и усетиха глад. Каим заведе госта си в един ресторант в тихия Еврейски квартал. Ядоха houmous, направен от кайма върху пастет от нахут, с чесън и лимон, и tabuleh, смес от жито с малки парченца джоджен, магданоз, лук, домат и краставица с олио и лимон; за основно ястие си поръчаха kebabs249 върху pita250, подправени с лют сос harif, което израелецът поля с местно червено вино, едно тежко Kibbutz Tsora, докато Томаш предпочете да опита еврейската бира Maccabee. Каим поясни, че за разлика от мюсюлманите, на евреите се разрешава да пият вино; на празника Пурим например се препоръчвало да пият алкохол до пълно опиянение, състояние, в което повече не можели да разграничават добрия герой от злия в историята за Естир. За десерт португалецът опита една baklawa, сладкиш от тънки кори с орехи и шам фъстък, потопени в мед, докато Каим предпочете halvah, сладкиш, направен от сусамово семе. Завършиха обяда с katzar, силно кафе, сервирано в медни филджанчета.
След обяда спокойно се разходиха по улица „Давид“, която разделяше Арменския и Християнския квартал, радвайки се на оживения базар, препълнен от магазини за дрехи, килими, украшения и религиозни статуетки, изваяни от маслиново дърво, всичко, което би могло да привлече вниманието на туристите и поклониците. Малко преди Вратата Яфа свиха по улица „Муристан“, с наредени едно до друго кожарски ателиета и магазини, и влязоха най-сетне в Християнския квартал; минаха покрай църквата „Христос Спасител“ в неоромански стил, свърнаха вляво след стария пазар и се озоваха лице в лице с тъмната и мрачна сграда на църквата „Гроб Господен“. Един арабин предложи да им стане гид, но Томаш отказа.
Преминаха под сводести врати с мраморни колони; свърнаха надясно и по малка вита стълба се изкачиха до скалния венец на хълма Голгота, на който римляните са разпънали Христос. Латинският параклис отдясно отбелязваше десетата и единадесетата спирка от Виа Долороса, мястото, където Христос е бил прикован на кръста, и Олтара „Стабат Матер“, където Богородица е плакала в подножието на кръста. Православният параклис от другата страна обозначаваше мястото, където е бил издигнат кръста. Две стъклени витрини до православния олтар позволяваха да се види неравната повърхност на Г олгота.
248
249
250